Никой не може да погребе свободата ни. Мракът не може да ни удържи в тялото. Въпросите имат спомени в новите текстове на Спаска Гацева. Александър Арнаудов Вечерни състояния 3. 9 . 2020 1. лято без дрешки е още морето […]
Сбогуването е песен, която никой не чува. Осъмваме в тишината на сърцето си. Поезията ражда смърт, свобода и майка, която да ги оплаче в най-новите стихове на Спаска Гацева. Александър Арнаудов Комюнике а в тоя миг поезията ражда на […]
След смъртта си ще станем икони. Чудесата ни нощем се страхуват от деня. Поезията е болката на земята в най-новата публикация на Спаска Гацева. Александър Арнаудов ЦИРКЪТ от дългото боричкане със младите си дни в които нямах време да […]
Цветята проговарят с небесните хора. Небето е уморено и спи в ръцете ни. Търсим входа и изхода от себе си в новите стихове на Спаска Гацева. Александър Арнаудов НАДЕЖДАТА разбридах я боядисах преждата в зелено изплетох си светофар и […]
Любовта е смърт по непредпазливост. Всяка наша дума е тишина. Превръщаме се в тиха самота в новите стихове на Спаска Гацева. Александър Арнаудов * остарях каквато обещах със очи навътре и сърце отвън * Днес съм целунато щастие. […]
Сълзите пробиват очите ни. Търсим съществуването си в небе без окови. Прегръщаме чудото в новите стихове на Спаска Гацева. Александър Арнаудов Сълзата Пробила ситно сито – окото на човека, роса – отвътре, езерце – отвън. Един от нея ще […]
Лятото вилня и изостави небето. Времето изтича в гласа ни и се превръща в птица. Откриваме свят за обичане в новите стихове на Спаска Гацева. Александър Арнаудов * тече изтича времето на моя глас роден за птичи трели а […]
Представяме ви първата публикация на Спаска Гацева на септемврийските страници на списание „Нова асоциална поезия“. Авторката споделя за себе си следното: „Родена съм в гр. Плевен и не съм го напускала, с изключение на периода, когато съм работила в Южен […]