Цялото ми Atellier съм го натъпкал с книги и постери на боксьори по стените. И спомени от красиви и глезени момичета от лятото, които съм носил на ръце, понеже се разплакваха само от горещия пясък на Стария плаж ‘на Camus’… […]
Социалното е удавено с потулените метафори на идиомни недоволства и гняв, на меркантилна куртоазия, на акварелна циклофрения и лакейство. Това ветрило от хронично ‘течащи’ чувства, дали би могло да бъде овладяно с широкоспектърния augmentin? Слави Томов * Епилогът на […]
Ето, точно за такава ‘fusion’ еклектична литература съм мечтал винаги. Литература, от един хибриден , ‘флуиден’ тип, който да ухажва и удовлетворява нови (непознати все още) зони на рецепторни и екзистенциални удоволствия. Някакъв дързък mixis от хедонистичния Lanchester и сетивния […]
Работата на писателя няма нищо общо с журналистиката. Журналистът пише материалите си, като не влага чувство или влага по-малко чувство, за да ги направи по-атрактивни за читателя, докато писателят /ще го кажа с клише/ си оставя там душата, сърцето си […]
– От какво се страхуваш, Слави? – Имам чисто физически страх от височини. Може би донякъде имам и от вода. Много страхове имам – да не нараня някого, да не засегна някого /може би съм го правил, извинявам се!/. Това, […]
Странно, но винаги съм се чувствал (необяснимо) повече тъжен, отколкото щастлив. Не зная защо е така. Често съм тъжен и без причина. В последно време обаче ме натъжават хората. Колкото повече ги опознавам, повече ме натъжават. Може да ме натъжи […]
Пиша по няколко книги наведнъж – пиша една, оставям я настрана, пиша втора, трета, четвърта – каквото се получи. Никога не мога да се концентрирам само върху един тип наратив, да почна една книга и да я изведа на инат […]
Слави Томов е автор на два романа и една книга с разкази. Живее в Бургас. Казва за себе си, че се интересува от хибридни литературни жанрове, с афинитет към синтактичния изказ. Ярък автор с характерен стил, който не може да […]
* Четях аз една зима Fante. 1934-та беше лоша година. Четях Fante и пиех бира. Мили мой. Arturo Bandini. Актрисата Десита Моралес ме бе нарекла: пияница, грубиян и жалък мъж. А една друга известна жена от София: мъж без перспективи. […]
Kairos-и Срещнах жената на моя живот на едно погребение, уморени, с разширени зеници от хроничните бдения, връхните ни дрехи миришеха на восък и вафли с ванилия от опелото, от претупаните psalms на Падрето с латентна сексуална двойственост, помниш ли онзи […]