Poetry Един път пиян бях купил цветя на куртизанка и тя ме остави да я целувам по устата… Слави Томов Онази, която ме следваше Трудно ми е да върна онези следобедни моменти пълни с недовършени изречения, със сънища които […]
Не харесвам: пилешко, пътуванията, cd-тата (защото стерилизират музиката), бяло вино, червено вино, политиците, pr-ите, журналистите, високото, морето, зъболекарите, тъмното, змиите, светлото, вагнер, стинг, хотелите, самолетите, балоните, мирис на перхидрол, каймак на прясно мляко, самърсет моъм, вестниците, хемингуей, стиропор, мустаци, розите, […]
В редакцията беше топло, перверзно топло, и само като си представих колко хора в момента в шибания Бургас си бяха откачили радиаторите в тази проклета безкрайна зима, направо потръпнах. Освен това се сетих и какъв невероятен късмет бях извадил точно […]
Vaughan По време на нашите пагански сексуални актове с мирис на: бензин, грес и лубриканти; когато сричахме погрешно научени молитви, Мануела ме питаше за тайните ми сексуални желания. Прошепнах ѝ : Да умра в катастрофа с Ани Салич… Слави Томов […]
Me. Near the beach in Tangier, Morocco. 1957. Waiting Mr. Burroughs. Слави Томов Diontey Wilder – Tyson Fury Господ е боксьор. Искам да кажа, че тайно се виждам с Луиза. Много хубава жена. Тя ме научи да нося пантофи. […]
Ако въпросът е, как щеше да пише Жан Жьоне, ако беше хетеросексуален и от Бургас, то отговорът несъмнено би бил Слави Томов. Предлагаме ви нова свръхдоза бароков неодекаденс директно във вените от един от най-талантливите и скандални автори на Нова […]
Цялото ми Atellier съм го натъпкал с книги и постери на боксьори по стените. И спомени от красиви и глезени момичета от лятото, които съм носил на ръце, понеже се разплакваха само от горещия пясък на Стария плаж ‘на Camus’… […]
Социалното е удавено с потулените метафори на идиомни недоволства и гняв, на меркантилна куртоазия, на акварелна циклофрения и лакейство. Това ветрило от хронично ‘течащи’ чувства, дали би могло да бъде овладяно с широкоспектърния augmentin? Слави Томов * Епилогът на […]
Ето, точно за такава ‘fusion’ еклектична литература съм мечтал винаги. Литература, от един хибриден , ‘флуиден’ тип, който да ухажва и удовлетворява нови (непознати все още) зони на рецепторни и екзистенциални удоволствия. Някакъв дързък mixis от хедонистичния Lanchester и сетивния […]
Работата на писателя няма нищо общо с журналистиката. Журналистът пише материалите си, като не влага чувство или влага по-малко чувство, за да ги направи по-атрактивни за читателя, докато писателят /ще го кажа с клише/ си оставя там душата, сърцето си […]