Саня Табакова – Асуицидно

Търсим сенките в очите си. Само смъртта ни обича.  Злото, което пишем, се сбъдва в последните стихове на Саня Табакова.  Александър Арнаудов    Асуицидно Не мога да скоча от прозореца в дълбоките бели корони на дърветата в пролетта разгърдена без […]

Саня Табакова – Цветнокожа зима

Цветнокожа зима без начало обещава краят на света. Пролетта е отвъд и бръсначът идва за нас в ръката на апокалиптичното дете, което сме самите ние. Представяме ви най-новите стихове на Саня Табакова в асоциалната карантина на „Нова асоциална поезия“.   […]

Саня Табакова – Обяснение в тъга

Животът е обяснение в тъга към безкрайното, идващо с тези, които обичаме. Представяме ви новите стихове на Саня Табакова – пряспа любов върху калния de profundis на Нова асоциална поезия.   ОБЯСНЕНИЕ В ТЪГА За да я понеса, описвам раздялата […]

Саня Табакова – Писмо до небето

Животът е тъжно грозде, от което сърцето прави виното на радостта, възможна единствено отвъд. А когато обичаме – тук и сега. Представяме ви вярата, надеждата и поезията на Саня Табакова в снежния декемврийски Апокалипсис на нашето асоциално издание.   Дълбока […]

Саня Табакова – Репетиция

Градините на света са репетиция за смъртта (там – отвъд бродят корените на чувствата ни) и единствено сърцето шепне „Nevermore“, за всичко онова, за което винаги, макар и да няма – ще има надежда. „Помниш ли как, те прегръщах, а […]

Саня Табакова – Тъмно лято

В тъмното лято на света любовта е отсъствие и абсолютното присъствие на Другия, след сезона на рибарите, които не искат да се върнат в своето детство и се качват в лодките си отвъд. С удоволствие ви представяме новите стихове на […]

Саня Табакова – Йов

Животът е отлагане на революцията в болката, агонията, отчаянието. Съдбата на Йов е усмивка и поезия. Представяме ви реалността по К. Г. Юнг и законите на сърцето в най-новите стихове на Саня Табакова на апокалиптичните страници на списание „Нова асоциална поезия“. […]

Саня Табакова – Танковете на милосърдието

Грижи Вратата ми е отворена. За всеки. Но от това, че никой не минава през нея, започвам да я виждам просто като зейнала. Няма значение какви чудеса разкрива, какви ухания се носят отвътре, какви омайни звуци. Просто никой не влиза. […]

Саня Табакова – Прилепи

Денем се разминаваме с точността на прилепи, които нощем се търсят. Поезията е смъртно дълбока река в най-новите стихове на Саня Табакова – поет, издател и музикант от гр. Плевен.   * Откакто те няма гърдите ми почиват в ръцете […]