Райна Вакова – Домът на думите

Не е на седмото небе домът на думите и затова щом едновременно видим златната рибка – мълчим. Когато идва зимата,  сънят на времето започва да лае и керваните на сърцето ни спират, за да потънат очите им в пустинята на […]

Райна Вакова – Навреме

Старците имат часовници, постоянно ги гледат, но не бързат. Само Апокалипсисът идва навреме в чудесните нови стихове на Райна Вакова, един от любимите автори на Нова асоциална поезия от гр. Плевен.   Навреме Той е пастир на неродените звезди. Седи […]

Райна Вакова – Времето, което ни разделя

Времето, което ни разделя, няма имена и използва нашите. Сърцето ни е мистичен дим, който като змия гони таралежа на надеждата и изчезва безследно в небето. С радост ви представяме най-новите стихове на един от най-интересните, своеобразни и талантливи автори […]

Райна Вакова – Сенките на птиците

Поезията на Райна Вакова е такава, че сме убедени – за нея Хайдегер би написал есе. Органичният ѝ, неподправен романтизъм се превръща в истински „дом на битието“ дори и в радикално отчужденото ни от него съвремие.   * Не знам. […]

Райна Вакова – Последните думи на зимата

Последните думи на зимата не са за сбогом, а са среща с нас. Водата помни жаждата и звездите са неразпродадени в най-новите стихове на един от най-своеобразните и талантливи автори на Нова асоциална поезия – Райна Вакова от гр. Плевен. […]

Райна Вакова – Сините кучета

Ние сме само сълзите на тези, за които плачем. Душата ни заема формата на усмивката, с която поздравяваме огледалото в новите стихове на страниците на списание „Нова асоциална поезия“ на една от любимите ни негови авторки – Райна Вакова от […]

Райна Вакова – Сянката ми първа ще избяга

Сенките ни бягат от нас при тези, които обичаме – в сън, сърце и спомен. Поредна доза чиста като куршум през зимата на живота ни поезия от Райна Вакова, един от любимите автори на нашето електронно издание.   * С […]

Райна Вакова – Залагам на черно

С радост ви представяме новите стихове на един от най-интересните автори на списание „Нова асоциална поезия“ – Райна Вакова от гр. Плевен, която винаги печели, когато залага на черно.   * Ако ти разкажа надълго и нашироко тъгата си, ще […]

Райна Вакова – След есента и преди зимата

Дълга е самотата малко след есента и преди зимата – единствено възможното място на сърцето, което побира изчезващия като дима на любовта ни, свят. Представяме ви най-новите стихове на един любим автор на нашето издание, истински поет, който винаги ни […]

Райна Вакова – Слънцето е дълго като опело

Представяме ви най-новите стихове на Райна Вакова във вълчия, септемврийски брой на списание „Нова асоциална поезия“. Когато слънцето е дълго като опело, Бог минава толкова близо, а вълците в нас потъват в светлината.   Вълкът в мен е лесен за […]