Павел Павлов – В тестисите на живота

Животът е крепост, в която никой не живее. Чакаме прилива в януарските стихове на Павел Павлов.  Александър Арнаудов    * Така е приятелю, животът е строене на пясъчен замък, в който никой няма да живее. Но поне може да се […]

Павел Павлов – Зима

Светлината си отива, привидно мъртва в миналото. Светът в нас се срутва. А дъждът вече цяла вечност шепне безмълвия в стиховете на Павел Павлов.  Александър Арнаудов    * И пак е тъмно. Отново се любувам на хиляди звезди отдавна мъртви. […]

Павел Павлов – Аритмични взривове

Животът е безкрайност от взривове. Никой не чува Бог. Откриваме полето на забравата в текстовете на Павел Павлов.   Александър Арнаудов      * В началото бе словото. После езикът ни стана безвкусен. Рецепторите поглъщаха безкрайност от аритмични взривове. Ерогенните […]

Павел Павлов – Времето е стара, мокра кучка

Времето разхвърля множество съдби в небето. Изгревът влиза в очите ни. Опитваме се да съберем сърцето си в новата асоциална класика на Павел Павлов.  Александър Арнаудов    * Едвам побрал се в детските си стъпки, и в двете шепи с […]

Павел Павлов – Автоимунно

Гледаме края с чужди очи. Целуваме стъпките си и  изпиваме слънцето. Любовта ни става жертва в стиховете на Павел Павлов.  Александър Арнаудов    Автоимунно Ще те изгоря на клада. Ше те събера, ще те изшмъркам, за да умра от свръхдоза […]

Павел Павлов – Слънцето се храни с мрак

Сянката ни изяжда светлината. Тъмната част на душата ни чака отвъд. Слънцето се храни с мрак в новите стихове на Павел Павлов. Александър Арнаудов    Няма да те помня Покръсти ме! Издълба безумния си кръст в гърба ми. Сега, със […]

Павел Павлов – Самотата ми не ме напусна

Живеем в будна кома. Опитваме се да се завърнем в образа си. Само самотата не ни напуска в новите стихове на Павел Павлов.  Александър Арнаудов    Будител Само ти успя да ме събудиш от будната кома. Държеше ме с главата […]

Павел Павлов – Смъртта си първо трябва да опиша

Страховете скитат навън и падат премръзнали. Издърпваме тела в обятията си. Забравяме да дишаме и търсим спасение в новите стихове на Павел Павлов.  Александър Арнаудов    * Уморен по очи лежа си в стаята. Сърцето ми неравноделно отскача в пружината. […]

Павел Павлов – Брекзит

Дъждът чертае кардиограма на смъртта. От тялото ни поникват дървета, под които лежат мъртъвци. Сърцето е Брекзит от райската градина в най-новите стихове на Павел Павлов.  Александър Арнаудов    1001 нощи Ти всяка нощ над мене връщаш се. Крила разперваш […]

Павел Павлов – Чуждо тяло

Събличаме кожата си и влизаме в чужда, за да сме вечно заедно. Любовта е паяче в мрежата на света. Безсмъртни сме на ешафода на паметта в най-новите стихове на Павел Павлов.  Александър Арнаудов   Паяче Тази паяжина около очите ти. […]