Павел Павлов – Автоимунно

Гледаме края с чужди очи. Целуваме стъпките си и  изпиваме слънцето. Любовта ни става жертва в стиховете на Павел Павлов.  Александър Арнаудов    Автоимунно Ще те изгоря на клада. Ше те събера, ще те изшмъркам, за да умра от свръхдоза […]

Павел Павлов – Слънцето се храни с мрак

Сянката ни изяжда светлината. Тъмната част на душата ни чака отвъд. Слънцето се храни с мрак в новите стихове на Павел Павлов. Александър Арнаудов    Няма да те помня Покръсти ме! Издълба безумния си кръст в гърба ми. Сега, със […]

Павел Павлов – Самотата ми не ме напусна

Живеем в будна кома. Опитваме се да се завърнем в образа си. Само самотата не ни напуска в новите стихове на Павел Павлов.  Александър Арнаудов    Будител Само ти успя да ме събудиш от будната кома. Държеше ме с главата […]

Павел Павлов – Смъртта си първо трябва да опиша

Страховете скитат навън и падат премръзнали. Издърпваме тела в обятията си. Забравяме да дишаме и търсим спасение в новите стихове на Павел Павлов.  Александър Арнаудов    * Уморен по очи лежа си в стаята. Сърцето ми неравноделно отскача в пружината. […]

Павел Павлов – Брекзит

Дъждът чертае кардиограма на смъртта. От тялото ни поникват дървета, под които лежат мъртъвци. Сърцето е Брекзит от райската градина в най-новите стихове на Павел Павлов.  Александър Арнаудов    1001 нощи Ти всяка нощ над мене връщаш се. Крила разперваш […]

Павел Павлов – Чуждо тяло

Събличаме кожата си и влизаме в чужда, за да сме вечно заедно. Любовта е паяче в мрежата на света. Безсмъртни сме на ешафода на паметта в най-новите стихове на Павел Павлов.  Александър Арнаудов   Паяче Тази паяжина около очите ти. […]

Павел Павлов – Сърцето бие наобратно

Гладът за любов кара сърцето да бие наобратно, докато не погълне себе си и целият свят. Посвещаваме стихове на смъртта си и чакаме апокалипсиса на вчера, днес и утре в новата публикация на Павел Павлов в свирепия януарски брой на списание […]

Павел Павлов – Местопрестъпление

Студът чертае времето на живота ни. Единственият ни верен часовник е самотата. Дъното се събира в очите ни, докато ни преследват собствените ни сенки с целувката на Юда в новите стихове на Павел Павлов.  Александър Арнаудов   * Сенките ни […]

Павел Павлов – Треска

Цъфтим във времето с „малко кръв и доста треска“. Сезоните ни наблюдават от хоризонта. Издишваме небето и живота си в новите стихове на Павел Павлов.  Александър Арнаудов    * Написах всичките си стихове, с малко кръв и доста треска. Все […]

Павел Павлов – Punks Not Dead

Виждаме себе си в сенките, докато тишината ни превземе и усетим липсата на живота. Самотата ни настъпва като зимата и ни люлее като в люлка на бесилото на света, за да се родим отново в апокалиптичния пънк на Павел Павлов. […]