Ако следва да слагам етикети, което всячески избягвам, четем перфектна херметична поезия с български произход, с дъх на Средиземно и Черно море. Философското е затулено от едно дионисиево витално усещане, „което никого не предизвиква или наранява“, щото някой скоро е […]
Животът е един-единствен ден, в който така необяснимо бързо и болезнено се случва всичко. Пустинята се умножава, но пътят през нея носи своята врата. Представяме ви поета и водеща фигура на кръга за културен тероризъм „Рамбо 13“ – Лъчезар Лозанов на […]
От грешките в живота стават добри стихотворения. Простираме времето и очакваме мартенското слънце. Разстоянието между нас и белите облаци е пролетта, която идва с новите стихове на Христина Панджаридис. Александър Арнаудов * ден за пране на простора бели облаци […]
Болката идва вместо нас на земята. Любовта е пулса на мъртвите, който е целият ни живот. Засищаме глада на смъртта в новите текстове на редакторите и водещите на четенията на Нова асоциална поезия – Ива Спиридонова и Александър Иванов. Александър […]
ПЕНА е творчески проект за песни с автори Ники Ангелов – музика и Петър Д. Канев – текстове, който просъществува от 1987 до 1996 г., когато създадохме много прекрасни песни и музикални албуми, повечето от които не са записани и […]
Болката е нашето време, когато сме в смъртта на реалността. Истината е отвъд и всяка Задушница сме заедно. Сънуваме светлината в новите стихове на Юлия Радева. Александър Арнаудов Психиатрия вътре съм аз, остригаха косите ми, спя гола върху дюшек […]
Във войната ни със самите нас най-силното оръжие е сърцето. Екстремизмът на любовта идва като апокалипсис с най-новите стихове на редактора и водещ на четенията на Нова асоциална поезия – поетът и издателят Ива Спиридонова. Александър Арнаудов * ти […]
Слънцето се обеси и остави цветя на гроба ни. Нощта е бездънна, защото утрото е по-мъртво от вечерта. Всичко си отива с най-новите стихове на Иво Цанов на страниците на списание „Нова асоциална поезия“. Александър Арнаудов ново строителство слънцето […]
Душата ни се превръща в мрежа, която може да улови целия свят. Пълзим по стените като сноп светлина и разбираме, че сме прекалено малки за мрака. Крилете ни падат, докато летим към земята, в новите стихове на Димитрина Желязкова – […]
Нито една звезда на небето няма да ни напомни за светлина. Плетем болка, която никой не вижда. Надяваме се Бог да ни спаси в новата публикация на Мона Стоянова-Хатиб. Александър Арнаудов * плетеш болки всички се възхищават никой не […]