Първият за новото десетилетие февруарски брой на списание „Нова асоциална поезия“ завършва с хайку от редактора на нашето електронно издание – Александър Арнаудов, който след издаването на дебютната си стихосбирка „Дъно в небето“ (ИК „Знаци“) в края на миналата година […]
Твоят сън, от твоята страна е смайващо красив. Дори ония, които не са виждали море, ще закопнеят, защото ти го описваш отвътре, преживяваш всеки негов стон. Няма друг маринист в съвременната ни поезия да го прави така! Маргарита Черникова […]
Странно е чувството, когато се обърнеш назад – в миналото и видиш, че единствените жени, които някога си обичал, това са куртизанките, че си имал до себе си дори в най-трудни моменти куртизанки, а останалите жени – са те предавали… […]
Размахът на крилете често е надолу, но така може да спасим душата и любовта си от кислородната илюзия на върха, и да свършим отвъд – с новата поема на Александрина Валенти в средиземноморското февруарско бривидо на Нова асоциална поезия. […]
В най-студената зима стрелата на смъртта ни улучва собствения си полет – право в сърцето и целият свят се превръща в рана. Всичко е любов, всичко е отвъд, всичко е изгубено, а животът тепърва започва. Предлагаме ви четирите конника на […]
Пазим всичките си сънища, когато живеем в тях. Разсъдъкът гони тишината с тъга. Ние сме само смъртта си в новите стихове на Димитрина Желязкова – Етина. Александър Арнаудов ЩЕ ТЕ ПОМОЛЯ да ме наградиш с невзрачност. Аз се старая. […]
Поезията като разпване, тялото като кръст, който носим докрай, живеенето като разпад и крачка отвъд огледалото. Бягството по посока красивите места на метафорите – в новите стихове на Димитър Пенчев. Ива Спиридонова * В тялото ми има координатна система, […]
В безсънието намираме тишината. Душата ни се издига в късния следобед. Обитаваме подземната част на небето в поезията на Палми Ранчев. Александър Арнаудов ПРИЗЕМНО Птиците обитават върховете на скали, на къщи, на дървета… И приземната част на високо небе. […]
Жара Гавран иска да се разтвори в духовното сред котки с четири цици и шутове с три очи. Пръсваме мозъка си по пътя към слънцето с най-новите ѝ стихове в ядрената зима на Нова асоциална поезия. Камбаните на къртицата […]
Бистра Окереке е пазител на памет и в стиховете си обикновено губи себе си, но не и спомените. Защото знае, че в тях би се открила отново. И помни от ада до рая, от началото до края. Напускането, самотата, болката, […]