Всяка пролет в гръб се сливат сенките ни. Сънуваме изгубените текстове на Есхил и Финей, предсказващ сърцето на човечеството. Докато прозорците винаги светят на стихналите нощни улици на поезията на Божидар Пангелов. Финей* На острови красиви в лазура син, […]
След октомврийското цъфтене идва топлата средиземноморска зима на поезията. С удоволствие ви представяме най-новите стихове на Марин Маринов: завършеният кръг – една тъга под другото небе и тайната прегръдка на тангото. ТАНГО на Д Ще ти подаря едно танго в […]
Дулото на свободата ни застрелва от упор и остриетата пишат – новите стихове на един от доайените на „Нова асоциална поезия“ и кръгът за културен тероризъм „Рамбо 13“: Лъчезар Лозанов. Остриета пишат Нататък ни притегля. Защо? Нали да умираш […]
7. 30 в книжарницата. Към продавачката: – Не мога да намеря Effie Briest на Теодор Фонтание. – Изчерпана е г-н Томов – Добре. Искам тогава Юисманс. / щрак- щрак- щрак на компа/ – И той е изчерпан. – Чудесно. Ами […]
Чуваме времето все по-слабо. Намираме уют в мъглата сутрин. Сънищата добиват плътност в текстовете на Весислава Славова. Александър Арнаудов (генерална репетиция) уютно ми е сутрин в мъглата генерална репетиция за времето когато ще чувам все по-слабо когато ще виждам все […]
Отваряме очите си като преди умиране. Писъкът на птицата ранява небето. Залагаме капан на душата си в стиховете на Елисавета Шапкарева. Александър Арнаудов * ще те погледна с третото си око с четвъртото с цялото си същество ще те […]
Чувстваме се като господ освен в лудостта си. Светът свършва и земята те поглъща. Преосмисляме безкрая в поезията на Атанас Петров. Александър Арнаудов Покана Получих във Фейсбук странна покана Каним Ви на Вашата сетна вечеря… Не се чувствах господ […]
След нас оставят трупове от спомени. Попиваме бавно сянката на дъжда. Времето се опитва да се задържи в хайбуните на Елисавета Шапкарева. Александър Арнаудов Измислени спомени Измисля си спомени. Все още се чувства млад и енергичен. Продължава да смята, […]
Страхът ни забрави небето. Някой подпира вятъра, за да летим като ангели. С поезията на Димитрина Желязкова-Етина. Александър Арнаудов ТЪРГОВЕЦЪТ НА КИЛИМИ ЗНАЕШЕ, че няма да полети. Това са глупави приказки маркетоложко вълшебни. Всеки килим си има своите две […]
Париж гори под глезените ни. Сенките под моста ни шепнат. Отваряме хоризонта на страховете си в стиховете на Милен Пеев. Александър Арнаудов Плачещи картини Прилива на косерите промива подсъзнанието на дърветата в картините, недосегаеми от бурята, но пейзажите […]
