На свечеряване няма да бъдем под земята, нито в утрото на нашата носталгия. Завършваме юнския, дъждовен, меланхоличен брой на списание Нова асоциална поезия със стихове на неговия редактор и доайен на асоциалното писане у нас – Божидар Пангелов. * […]
Marin Marinov, born in 1955, is from Kableshkovo, Pomorie, a small town at the Bulgarian Black Sea coast. He graduated from a Technical school in Burgas specializing in Chemistry and from the Pedagogical Institute where he studied Music and Literature. […]
ДЖИНДЖИ Все по-трудно е да си намериш хубава жена около кейовете заради covid 19. Има красиви куртизанки, но не са по вкуса ми. Няма поезия и любов в игрите им. Гледат да те претупат, да им цакаш звонк и вместо […]
Няма оцелели от карантината на живота и ако оздравеем, всичко ще свърши. Саломе танцува като двуглава монахиня, а любовта е единствената тайна на света в най-новите стихове на Стефан Гончаров. карантина живяла ли си под небе в което двамата […]
Навремето направили експеримент в туземско племе, където всички ходели голи. Облекли една единствена жена в дрехи. Всички мъже тръгнали след нея. В нейните гънки имало нещо скрито, тайнственост, която хипнотизирала, еротизирала мъжете. Нещо такова се случва с езиците. Зад всеки […]
… момчето наистина било красиво, и пианото се влюбило без памет в него: блъскал, малкият, в невинния му мануал; без мисъл – каквато и да е, без всякакъв ред – по здравите като човешки черен дроб – клавиши; а все […]
Болката е куха отвътре. Животът няма лубрикант за никого. Търсейки себе си, свършваме в стиховете на Ивона Иванова и Александър Иванов. Александър Арнаудов ПРИАПИЗЪМ харесва ми просто да яздя живота зная как и ми се отдава да препускам в […]
Сърцето ни е слънчев атом, който ще се взриви. Смъкваме снощните звезди от небето. Простираме галактиката в новите стихове на Свежа Дачева. Александър Арнаудов * на дървото пред моя прозорец Това дърво, чиито сенки-видения го правят населена с птици […]
Невъзможно е да се пише за Кейт Буш – това е по-абсурдно, отколкото да пишеш за Ботев. По-подобаващо ще е да занемееш, да занемеем, за да можем да слушаме, за да можем да чуваме. Когато си помисля за Англия обикновено […]
Когато затвориш стиховете между страниците на тефтера, чувствата – в сърцето, себе си – между четири стени… избуява пролет през дъждовете на мъртвите и зелените очи на любовта. И се връщаме към Сътворението, до реброто, до самотата, до началото… Една […]