Мария Стоянова – Животът е подаяние

Балансираме към смъртта по нишката на неизживяното. Животът е подаяние, докато намираме сътворение в любовта. Издишваме думите в новите текстове на Мария Стоянова. Александър Арнаудов   вкъщи е обичайното котката се припича на слънце на креслото в което те няма […]

Мария Стоянова – Живите ни тела

Губим себе си миг преди раздялата и оставаме отвъд. Изчезваме в самите нас и забравяме да живеем. Неотлъчно до нас върви смъртта в новите стихове на Мария Стоянова.  Александър Арнаудов    любовта ми е хищна птица впива нокти в плътта […]

Мария Стоянова – Нямаме бъдеще

Ангелите падат в очите ни, за да избягат от тъмнината. В неделя погребваме телата си и забравяме своите имена. Опитваме се да надхитрим смъртта в новите стихове на Мария Стоянова.  Александър Арнаудов    кървящата плът на мълчанието някой ден ще […]

Мария Стоянова – Дяволът ще ни венчае

Разминаваме се с времето, което е спряло в страха от умиране. Венчаваме се в изоставен храм и раждаме децата си в  тишината. Нямаме нужда от светлина в новите стихове на Мария Стоянова. Александър Арнаудов    шумолящо разопаковам желанието ти шоколадов […]

Мария Стоянова – Няма пролет

Тръгваме по пътя към дома си, където никой не ни чака, за да раздадем душата си. Есента се разпилява от всяко докосване на зимата и оставаме между времето. Тъгата е очите ни в новата публикация на Мария Стоянова.  Александър Арнаудов  […]

Мария Стоянова – Първа хвърлям камък по душата си

Поезията е думи, които се стичат във вените ни, когато прерязваме на две небето. Пиша, следователно съществувам, ни казва с новите си радикално емоционални и болезнено истински стихове една от най-обичаните авторки на „Нова асоциална поезия“ – Мария Стоянова.   пиша […]

Мария Стоянова – Животът е стръв

Домът ни диша вътре в нас и знае, че няма завинаги. Студът е без посока и значение, в сезона на дните, които замръзват в очите ни. Животът е стръв за смъртта в новите стихове на Мария Стоянова. Александър Арнаудов   […]

Мария Стоянова – В противоречие с Паскал

Обречени сме да живеем в противоречие с Паскал. Наяве измисляме слънцето и светът не свършва. Мислите ни оглушават за смъртта и така обичаме. Търсим реалността, но откриваме единствено себе си в новите стихове на Мария Стоянова. Александър Арнаудов   в […]

Мария Стоянова – Обречена

На изхода на живота ни чака само смъртта. Събуждаме се в тялото си и преследваме себе си. Чуваме сълзите на птиците, докато усещаме липсата на надежда в новите стихове на Мария Стоянова.  Александър Арнаудов    в събота привечер когато всеки […]

Мария Стоянова – От ръба на света

Всяка среща ни води между тъмнината и светлината в очите. Само сенките забравят, че някога са съществували. Отвръщаме поглед от пътя на живота в новите стихове на Мария Стоянова. Александър Арнаудов   по пътя на живота след завоя е неизвестното […]