Марио Стоев-Анхело – Принцът-бедняк

Светът слага снежната си маска и съблича голо сърцето ни, а поезията на Марио Стоев-Анхело винаги ни показва, че никой не е по-голям от хляба за душата си. С радост и удоволствие ви представяме най-новите стихове на поета от гр. […]

Марио Стоев-Анхело – Младостта не си тръгва

Есента е асоциално ноктюрно, но човек никога не е сам, когато е себе си. Младостта не си тръгва от най-новите стихове на Марио Стоев-Анхело на ноемврийските страници на списание „Нова асоциална поезия“.   * младостта не си тръгва яхва трамвая […]

Марио Стоев-Анхело – Есен

През есента сърцето ни свири до скъсване пъпната връв на лятото и това е музиката на целия ни живот и цялата ни смърт. Отпътуваме след птиците към жестокия юг на болката и последния ред на вечността с най-новите стихове на […]

Марио Стоев-Анхело – Момчето до магистралата

Сърцето на света е момче, живеещо до магистралата. Домът му е вятърът и небето ни гледа с неговите очи. Представяме ви най-новите стихове на Марио Стоев-Анхело – един от най-своеобразните, лирични и талантливи автори на Нова асоциална поезия.   * […]

Марио Стоев-Анхело – Томина неделя

На края на Светлата седмица едни посрещат на пълния площад Папата, а за други в уединение и самота е Томина неделя и това е най-истинската феноменологична редукция на сърцето, защото ражда любов и вяра. Представяме ви най-новите стихове на поета […]

Марио Стоев-Анхело – Тийн на 60

Видях една жена, която е съвсем обикновена, обаче каза нещо, което тези с подредените стихове, не могат ! Жената е хигиенистка и е на 71 години, но ме разби… Тя каза: – Имам място в едно село и от години […]

Марио Стоев-Анхело – Малките гробове на цветята

Всеки път идва нощта в долината на мъртвите поети и сърцето свети в непрогледния й мрак като възкресение. От малките гробове на цветята и празните храмове на лястовиците. С удоволствие ви представяме най-новите много истински и апокалиптично емоционални стихове на […]

Марио Стоев-Анхело – Портокали

не вечерям със съвестта си а пия с нея Марио Стоев-Анхело   * в лопатката кори от мандарини и черупки от орехи измитаме Коледа   * и аз си обелих портокал останал от празниците последният малко поизсъхнал беля го и […]

Марио Стоев-Анхело – Коледен джаз

С удоволствие ви представяме коледни стихове на един от аристократите в Нова асоциална поезия – Марио Стоев-Анхело в щастливата декемврийска носталгия на последния брой за годината на нашето издание.   * отрязаха тополите там после с кучето на разходка посядахме […]