Марио Стоев-Анхело – Есен

През есента сърцето ни свири до скъсване пъпната връв на лятото и това е музиката на целия ни живот и цялата ни смърт. Отпътуваме след птиците към жестокия юг на болката и последния ред на вечността с най-новите стихове на […]

Марио Стоев-Анхело – Момчето до магистралата

Сърцето на света е момче, живеещо до магистралата. Домът му е вятърът и небето ни гледа с неговите очи. Представяме ви най-новите стихове на Марио Стоев-Анхело – един от най-своеобразните, лирични и талантливи автори на Нова асоциална поезия.   * […]

Марио Стоев-Анхело – Томина неделя

На края на Светлата седмица едни посрещат на пълния площад Папата, а за други в уединение и самота е Томина неделя и това е най-истинската феноменологична редукция на сърцето, защото ражда любов и вяра. Представяме ви най-новите стихове на поета […]

Марио Стоев-Анхело – Тийн на 60

Видях една жена, която е съвсем обикновена, обаче каза нещо, което тези с подредените стихове, не могат ! Жената е хигиенистка и е на 71 години, но ме разби… Тя каза: – Имам място в едно село и от години […]

Марио Стоев-Анхело – Малките гробове на цветята

Всеки път идва нощта в долината на мъртвите поети и сърцето свети в непрогледния й мрак като възкресение. От малките гробове на цветята и празните храмове на лястовиците. С удоволствие ви представяме най-новите много истински и апокалиптично емоционални стихове на […]

Марио Стоев-Анхело – Портокали

не вечерям със съвестта си а пия с нея Марио Стоев-Анхело   * в лопатката кори от мандарини и черупки от орехи измитаме Коледа   * и аз си обелих портокал останал от празниците последният малко поизсъхнал беля го и […]

Марио Стоев-Анхело – Коледен джаз

С удоволствие ви представяме коледни стихове на един от аристократите в Нова асоциална поезия – Марио Стоев-Анхело в щастливата декемврийска носталгия на последния брой за годината на нашето издание.   * отрязаха тополите там после с кучето на разходка посядахме […]

Марио Стоев-Анхело – Не съм мост

„Не съм мост, под който ще мине реката ти…“, защото сърцето е най-дълбоката вода, в която всички един ден ще се удавим, (ако се опитаме да перифразираме Библията) „като в огън“.  С апокалиптична нежност и радост ви представяме най-новите стихове […]

Марио Стоев-Анхело – Черните цветя

За нас е удоволствие да ви представим най-новите стихове на един от най-интересните и непредсказуеми автори на нашето списание – поетът Марио Стоев-Анхело, който за пореден път показва, че истинската поезия не признава никакви социални и асоциални граници. Тя просто […]