Марио Стоев-Анхело – Диаболично

…за изкривените огледала. За разни неща от пепелта. За …даже за Джек Лондон… той не е бил пияница… Ще полудея бе. Заради паметта, която не помни… заради мен даже.. аз и без туй съм простака… Заради пейките, неми свидетели… И […]

Марио Стоев-Анхело – Смъртта на поетите

Татко имаше стара пишеща машина. И майка ми много се дразнеше, когато той заседне на нея и защрака, може да е и два сутринта. Мисля, че марката ѝ беше “Ерика“, но отдавна ги няма, нито него, нито машината. Пишеше стихове […]

Марио Стоев-Анхело – Кръгове

Прозявам се. Прозорецът е отворен, а насреща самотната бензиностанция ми напомня за Хейли, за Кинг… Стана хладно и се загърнах с моето одеяло. Пия и драскам глупости по септември. Моят месец. Прозявам се… нервите се отпускат… злото е нахранено и […]

Марио Стоев-Анхело – Кралицата осъдена на смърт

Завиждаха ми за Мария. Те все ми завиждат за нещо… Ама за Мария ми завиждаха. Знаех го, мамка им… Пък Мария имаше навика, минавайки край работата ми да влезе и без да казва нищо друго си вади червилото… и на […]

Марио Стоев-Анхело – Неделя

А след дългата зима намериха само ризата му на двора. Намериха я, като се стопи снега. Няколко диви теменужки бяха пробили излинелия плат и цъфтяха. Приличаха на малки очи. Марио Стоев-Анхело   * а птиците ще чакат хората да се […]

Марио Стоев-Анхело – Принцът-бедняк

Светът слага снежната си маска и съблича голо сърцето ни, а поезията на Марио Стоев-Анхело винаги ни показва, че никой не е по-голям от хляба за душата си. С радост и удоволствие ви представяме най-новите стихове на поета от гр. […]

Марио Стоев-Анхело – Младостта не си тръгва

Есента е асоциално ноктюрно, но човек никога не е сам, когато е себе си. Младостта не си тръгва от най-новите стихове на Марио Стоев-Анхело на ноемврийските страници на списание „Нова асоциална поезия“.   * младостта не си тръгва яхва трамвая […]

Марио Стоев-Анхело – Есен

През есента сърцето ни свири до скъсване пъпната връв на лятото и това е музиката на целия ни живот и цялата ни смърт. Отпътуваме след птиците към жестокия юг на болката и последния ред на вечността с най-новите стихове на […]

Марио Стоев-Анхело – Момчето до магистралата

Сърцето на света е момче, живеещо до магистралата. Домът му е вятърът и небето ни гледа с неговите очи. Представяме ви най-новите стихове на Марио Стоев-Анхело – един от най-своеобразните, лирични и талантливи автори на Нова асоциална поезия.   * […]