Първият за новото десетилетие февруарски брой на списание „Нова асоциална поезия“ завършва с хайку от редактора на нашето електронно издание – Александър Арнаудов, който след издаването на дебютната си стихосбирка „Дъно в небето“ (ИК „Знаци“) в края на миналата година […]
Пусто поле. Потъваме в изминалия ден на гледката и в хербария на сърцето ни пониква първото кокиче. Представяме ви хайку от редактора на Нова асоциална поезия – Александър Арнаудов в рубриката за апокалиптично източно писане на нашето електронно издание. […]
Кой не си спомня къщата на баба? Спомени забавни, спомени тъжни, спомени радостни, спомени невероятни, спомени от отминалите детски дни. Това е толкова лично, бих казала интимно. Цанка Шишкова * бабиният двор… под шишковия храст дървено конче * […]
Думите са мъртви на всички езици. Разкъсваме веригите на времето и луната се търкаля в образите. Заспиваме в сенките си в новите текстове на Габриела Цанева. Александър Арнаудов ОСВОБОДИ СЕ… Освободи се! освободи мисълта, тръсни глава – нека косите […]
Есенното слънце е пръстов отпечатък в небето след престъпното лято на живота ни. Времето залязва на July morning и се срещаме със себе си като удавници в мъртвото море на света в най-новите хайку на редактора на електронно списание „Нова […]
Всичко, което е важно за мен, е онова, което съм написала… На хартия… есета, стихове, статии… книги… Когато издадох първия си роман, „Треви под снега“, ме поканиха да участвам в изграждането на сайта „Словото“ като предоставя за публикуване текста му. […]
На източния фронт – всичко е апокалиптично и неизменно ново. С удоволствие ви представяме есхатологично актуалния есенен хайку цикъл на Людмила Христова в специализираната рубрика на списание „Нова асоциална поезия“ – „Източни пиеси“. ЕСЕННО ОПТИМИСТИЧНО 1/есенен залез огънчета […]
Времето идва като сън, който никога не си отива. Тялото на Христос остава с нас, докато светът ограбва живота ни. Лятото си тръгва в новите текстове на Диана Тенева. Александър Арнаудов * студено лято – смокините стават все по-дребни […]
Часовниците спират и се отварят завинаги вратите на сърцето ни за тези, които обичаме. Лицата им се усмихват от мраморните книги на безкрая, докато вятърът гаси свещите за помен. Обещаваме си спасение в безоблачното небе, където баба и дядо са […]
Следващият сезон си отива и след него остават само спомени. Сенките обикалят града, докато разделят хората от небето. Събираме последните слънчеви лъчи в новите текстове с източен привкус на Александър Арнаудов. * сакура сянката на дървото разделена от вятъра […]