Думите са мъртви на всички езици. Разкъсваме веригите на времето и луната се търкаля в образите. Заспиваме в сенките си в новите текстове на Габриела Цанева. Александър Арнаудов ОСВОБОДИ СЕ… Освободи се! освободи мисълта, тръсни глава – нека косите […]
Есенното слънце е пръстов отпечатък в небето след престъпното лято на живота ни. Времето залязва на July morning и се срещаме със себе си като удавници в мъртвото море на света в най-новите хайку на редактора на електронно списание „Нова […]
Всичко, което е важно за мен, е онова, което съм написала… На хартия… есета, стихове, статии… книги… Когато издадох първия си роман, „Треви под снега“, ме поканиха да участвам в изграждането на сайта „Словото“ като предоставя за публикуване текста му. […]
На източния фронт – всичко е апокалиптично и неизменно ново. С удоволствие ви представяме есхатологично актуалния есенен хайку цикъл на Людмила Христова в специализираната рубрика на списание „Нова асоциална поезия“ – „Източни пиеси“. ЕСЕННО ОПТИМИСТИЧНО 1/есенен залез огънчета […]
Времето идва като сън, който никога не си отива. Тялото на Христос остава с нас, докато светът ограбва живота ни. Лятото си тръгва в новите текстове на Диана Тенева. Александър Арнаудов * студено лято – смокините стават все по-дребни […]
Часовниците спират и се отварят завинаги вратите на сърцето ни за тези, които обичаме. Лицата им се усмихват от мраморните книги на безкрая, докато вятърът гаси свещите за помен. Обещаваме си спасение в безоблачното небе, където баба и дядо са […]
Следващият сезон си отива и след него остават само спомени. Сенките обикалят града, докато разделят хората от небето. Събираме последните слънчеви лъчи в новите текстове с източен привкус на Александър Арнаудов. * сакура сянката на дървото разделена от вятъра […]
Черна котка се крие под крилете на ангела от дъжда, а звездите ни пращат отвъдна светлина, пропътувала милиарди години, за да изчезне без следа в антиматерията на сърцето ни. Предлагаме ви апокалиптично пролетно хайку от Людмила Христова в рубриката на списание […]
От празното небе пада мрак в очите, като дъжд, който ни прегръща. Сенките се сливат с изгрева, след края на зимата. Изпускаме нощта като отрова в чашата на сърцето, в новите тристишия с източен привкус на Александър Арнаудов, с които откриваме […]
Стъпките към дома изчезват през зимата. В клоните на дърветата увяхва луната и тишината тежи в живота ни. Небето се спуска по реката, докато отнася времето в новите стихове на Людмила Христова. Александър Арнаудов * стъпките до дома все […]