Елина Иванова – Сбогуване със своите

Дълбочината в поетичния свят на Елина Иванова все повече прилича на бездна. Онази, в която откриваме най-болезнените истини. Оттам идват и най-новите ѝ стихове, ноемврийски, силни и въздействащи. Ива Спиридонова   Сбогуване със своите от очите ѝ капе дъжд и […]

Елина Иванова – Като бар през зимата

Поезията като метафора на прераждането на прозаичната действителност в нещо по-поносимо, думите като начин да се преживее спомена и да се разкаже така, че да проектира бъдеще. Живот, изгризан до дръжката, грим, недопушени цигари и целувки в кошмара на минало […]

Елина Иванова – Тайната вечеря

С удоволствие ви поднасяме Тайната вечеря на Елина Иванова, в която основното горещо блюдо е любов. А отмъщението и предателството се поднасят винаги студени. Ива Спиридонова   * Поканен си на Тайната вечеря. Ела, ще хапнеш и ще пийнеш, аз […]

Елина Иванова – Май

Животът е мираж, заключен между понеделнишките сутрини и петъчните вечери, а диванът на времето се разтяга, когато лятото идва през май, за да има, къде да приютим костите и на най-чистата, погребана в нас, любов. За това ни разказва Елина […]

Елина Иванова – Мария

Изненадващо дълбока и с монолог за вечността на думите, отново ви представяме Елина Иванова на страниците на списание „Нова асоциална поезия“ – нейна първа публикация в нашето издание за настоящата година – в яростната пролет на вечния април. Ива Спиридонова […]

Елина Иванова – Не обичам Коледа

* Не обичам Коледа. Мразя топките в супера – висят от тавана, като въже без обесен, насред ноември. Мразя играчките. По-чупливи са даже от човешко сърце, по-шарени от маските на пътниците сутрин в метрото. Обаче обичам снега, най-вече в косата […]

Елина Иванова – Kill Your Darlings

Парадокс имам толкова много да кажа но гърлото дращи пресъхва вече не мога липсва ми глас безбройни пълчища от думи пъплят изливат се давят ме а имам толкова малко да кажа   * веднъж си обещах за всяка споделена любов […]