Димитър Пенчев – Природа

Никой не може и не бива да върви срещу природата на любовта, особено когато диша в стихове. Вечните ѝ закони – в поезията на Димитър Пенчев. Ива Спиридонова   Природа Любовта ми е кълн под асфалт. При всеки влажен поглед […]

Димитър Пенчев – Голгота

Пътят към Голгота е страдание, в името на онези, идващи след нас. Времето ни изтича, въздухът спира да бъде наше право. А вечността е право на всеки. Представяме ви априлските стихове на Димитър Пенчев на страниците на списание НАСП. Ива […]

Димитър Пенчев – Кръст и огледало 

Поезията като разпване, тялото като кръст, който носим докрай, живеенето като разпад и крачка отвъд огледалото. Бягството по посока красивите места на метафорите – в новите стихове на Димитър Пенчев. Ива Спиридонова   * В тялото ми има координатна система, […]

Димитър Пенчев – Малките сърца в кръвта ми

По пътя на смъртта с малките сърца в кръвта ни достигаме до края на любовта, за да преминем отвъд. Крачките ни се опитват да надбягат времето, но то винаги е преди нас. Представяме ви новите декемврийски стихове на Димитър Пенчев. […]

Димитър Пенчев – Защо, по дяволите, ми е това просветление?

Просветлението идва в най-невъзможния момент, също както любовта. И всичко се превръща в невъзможен спомен, така както живота, който никога не сме имали. Агонията на сърцето – в най-новите стихове на Димитър Пенчев. Ива Спиридонова   * Когато мислиш за […]

Димитър Пенчев – Онова място

Онова място, е там, където живеят всичките ни любими, докато ние се лутаме в несъществуващ свят, в търсене на очите им. За дестинациите на сърцето – в най-новите стихове на Димитър Пенчев. Ива Спиридонова   * Какво е небе без […]

Димитър Пенчев – Оргазмите на странстващи планети

Страховете от въпроси за любов и безразличие; самотността на странстващите планети, които сме аз и ти…и очите ми; оргазмите, с които заместваме обичането и откриваме самотата – всичко това в най-новите стихове на Димитър Пенчев. Ива Спиридонова   * Какво […]

Димитър Пенчев – Кръвта на времето

Сърцата ни са Свещената книга на Бога, там той чете молитвите си за нас, застанал пред гробовете на мъртвите ни чувства. Кръвта на времето изтича между редовете и има вкус на самота. А ние търсим спасение в поезията на Димитър […]

Димитър Пенчев – Само прах по нозете Му

Ние сме само прах по нозете на Бог, но душите ни са толкова големи, колкото любовта му към вечността. Вселенските закони важат с пълна сила и за нас, песъчинките с пулсиращи сърца. Докато ги имаме, притежаваме световете, които виждаме в […]

Димитър Пенчев – Сънища

Очите ни са стрелките на времето, което е точно, само когато е спряло в часа на любовта. Кога сме будни и кога сънуваме, къде е границата между сън и реалност? И дали не сме будни единствено когато обичаме?  Отговорите на тези […]