Гергана Георгиева – Как тъмнината прозира

Всеки опит за бягство прегръща сянката си. Тъмнината прозира в очите ни. Душата ни е в точката на пречупване в стиховете на Гергана Георгиева.  Александър Арнаудов    Къде се съблече сълзата на птицата мисълта е с форма на вятър който […]

Гергана Георгиева – Хоризонтът на отложената смърт

Смъртта е картография на незримото. Ставаме хлад отвътре и отвън. Остава една молитва време до забрава в апокалиптичното, емоционално писане на Гергана Георгиева.  Александър Арнаудов    * Дишай когато не остане нищо тренирай беззъбата си уста да прегризва въжета треперещите […]

Гергана Георгиева – Драматургията е съвършена

В непосилната лекота на времето драматургията е съвършена. Май изгаря всеки тръгнал за прегръдка и ще бъде септември отвъд тихата логорея на сърцето – в чудесната поезия на Гергана Георгиева и най-новата ѝ публикация на апокалиптичните страници на нашето електронно […]

Гергана Георгиева – Грузинска рецепта за жизнерадостен тост

Адът е много повече от девет кръга и 35 песни, но любовта е стара грузинска рецепта за жизнерадостен тост и скоро всички ще са мъртво пияни. Между обесения и Възкръсналия вдишваме белия цвят на жасмина в новите стихове на Гергана […]

Гергана Георгиева – To be continued

Тук и отвъд има само живот, от който не можем да избягаме. Смъртта позиционира  G – точката ни под третото око. Пишем времето с дъха си в новите стихове на Гергана Георгиева.  Александър Арнадудов    * „Поезията се ражда от […]

Гергана Георгиева – Хашиш

Животът ни предлага некачествен хашиш, от който ще заспим завинаги, за да довършим в съня си войната на мъртвите и да се събудим на Благовещение. С удоволствие ви представяме най-новите стихове на Гергана Георгиева в апокалиптичния мартенския брой 19 на списание […]

Гергана Георгиева – Лентата е осветена

Предлагаме ви поетичния дебют на електронните страници на списание „Нова асоциална поезия“ на Гергана Георгиева, която представя себе си по следния начин: „На 44 години съм, от Русе. Майка на две момчета. Работя като учител по литература. Понякога пиша. През 2005 […]