Георги Славов

Времето е на една длан разстояние. Крещим от края на деня надвиснал над нас. Всичко епохално се случи в стиховете на Георги Славов.  Александър Арнаудов   Кошмарен валс Искам да те хвана за ръка Сан Франциско е град в рая […]

Това е дадаистична поема. Написана е като двама души, в този случай мъж и жена си взаимодействат, и се раздалечават в телесното, за да се срещнат в духовното. Единият пита, другият отговаря, после обратното.  Георги Славов    дадаизъм   защо […]

Небето тежи, когато е дадено насила. Неспособни сме да станем спомени. Откриваме самоубийството за последен път в новите стихове на Георги Славов.  Александър Арнаудов    Срам и размишления Падаш като дъжда На колене и на пръсти едновременно Кое е по-достойно […]

„Багдад, моя любов“ – в главната роля: младият поет и журналист Георги Славов, който снима своя road movie отвъд. За какво са ни крака, ако не можем да избягаме от себе си – в апокалиптичния декември на Нова асоциална поезия. […]

Влизаме за първи път в последната си битка. Езиците ни са създадени от различна материя. Когато всяка вечер се прибираме с уморени капиталистически стъпки, по радиото пускат Тайната вечеря. Представяме ви най-новите стихове на поета и журналиста Георги Славов. Александър […]

„Take me out tonight… There is a light and it never goes out“ – духът на The Smiths и Joy Division е по-жив от всякога в новите стихове на Георги Славов. „Не остаряват ангелите и листата само падат“ – върху […]

Издишваме времето и отново сме деца. Небесното царство вече го няма. Слънцето изчезва над нас, в новите стихове на Георги Славов.  Александър Арнаудов    1 За последно Не съм дете, а момчето в мен е само корен Гладен за сила, […]

Приливът на зимата носи нашата самота. Светът свети като звезда от дъното. Правим цветя от съня си в най-новите стихове на Георги Славов, в апокалиптичния пролетен брой на електронно списание „Нова асоциална поезия“. Александър Арнаудов    * Някъде около Солун […]

Виждаме живота и неговата незначителност във времето. Зад небето чуваме стъпките на траурния бенд. Мъглата и звездите са самотни в новата публикация на Георги Славов.  Александър Арнаудов    * По стъпките траурният бенд позна се зад небето Мъглата където самотна […]

Времето се пропуква под краката ни и тъгата остава с нас до следващата ни смърт. Каишката ни е нетленна, докато се крием от живота си, там където чайките пеят рок. Представяме ви най-новите стихове на младия поет и журналист от […]