„Багдад, моя любов“ – в главната роля: младият поет и журналист Георги Славов, който снима своя road movie отвъд. За какво са ни крака, ако не можем да избягаме от себе си – в апокалиптичния декември на Нова асоциална поезия. […]
Влизаме за първи път в последната си битка. Езиците ни са създадени от различна материя. Когато всяка вечер се прибираме с уморени капиталистически стъпки, по радиото пускат Тайната вечеря. Представяме ви най-новите стихове на поета и журналиста Георги Славов. Александър […]
„Take me out tonight… There is a light and it never goes out“ – духът на The Smiths и Joy Division е по-жив от всякога в новите стихове на Георги Славов. „Не остаряват ангелите и листата само падат“ – върху […]
Издишваме времето и отново сме деца. Небесното царство вече го няма. Слънцето изчезва над нас, в новите стихове на Георги Славов. Александър Арнаудов 1 За последно Не съм дете, а момчето в мен е само корен Гладен за сила, […]
Приливът на зимата носи нашата самота. Светът свети като звезда от дъното. Правим цветя от съня си в най-новите стихове на Георги Славов, в апокалиптичния пролетен брой на електронно списание „Нова асоциална поезия“. Александър Арнаудов * Някъде около Солун […]
Виждаме живота и неговата незначителност във времето. Зад небето чуваме стъпките на траурния бенд. Мъглата и звездите са самотни в новата публикация на Георги Славов. Александър Арнаудов * По стъпките траурният бенд позна се зад небето Мъглата където самотна […]
Времето се пропуква под краката ни и тъгата остава с нас до следващата ни смърт. Каишката ни е нетленна, докато се крием от живота си, там където чайките пеят рок. Представяме ви най-новите стихове на младия поет и журналист от […]
От вените ни приижда вселенският потоп, който дави небето и се крием от края на историята като ангелите и прилепите в библиотеките на живота, където всеки себе си чете. Представяме ви най-новите стихове на младия поет, автор на две стихосбирки […]
През апокалиптичния януари Москва държи снега в скута си. Любовта кърми надеждата и нашето отчаяние. Бездънните облаци ни преследват в новите стихове на Георги Славов. Александър Арнаудов * ще видиш потрепването на ръката ми и пред океана ще запееш […]
В мразовития, апокалиптичен, декемврийски брой на списание „Нова асоциална поезия“ Георги Славов откъсва Розата на света и я слага в зъбите на хоризонта. Представяме ви най-новите стихове и хайку от автора на „И това ще мине…“ (2017 г.), който тези […]