Весислава Савова – Куноичи

Разпадаме се и душата намира покой. Времето минава покрай нас всяка нощ. Търсим Избрания в стиховете на Весислава Савова.  Александър Арнаудов Куноичи Буда често се смее. Докато тресе голямото си шкембе, ги измисля едни такива, че да му стане още […]

Весислава Савова – Извънредни мерки

Контейнерите за боклук преливат и клошарите са с маски. (Краят на) света слуша президента Радев и си тегли куршума. С удоволствие ви представяме най-новите пандемични хайбуни на Весислава Савова в рубриката „Източни пиеси“ и апокалиптичния Запад на списание „Нова асоциална […]

Весислава Савова – Пачуърк на новия ми живот

Порастваме и не остаряваме в новия си живот. Дните отминават, но любовта остава и улавя порива на вятъра. Отнасяме се в измислен свят, който сътворява реалността в новите текстове на Весислава Савова.  Александър Арнаудов    Септември … Пораснах, но не […]

Весислава Савова – Рапсодия

Времето е там, където никога не се връщаме. Забравяме имената си и оставяме следа в небето. Думите носят живот в новите хайбуни на Весислава Савова.  Александър Арнаудов    рапсодия съвсем не бохемска, защото бохемът е там, откъдето не се връщат […]

Весислава Савова – Време

Създаваме лабиринт в живота си, където търсим изхода от себе си. Времето минава на всяка спирка и никой не се качва. Подреждаме думите си в картини в новите хайбуни на Весислава Савова.  Александър Арнаудов    подреждам подреждам думите си в […]

Весислава Савова – Помияри

Нощта е тиха, а хората не срещат никого. Самотата гледа в очите ни и прегръща небето. Превръщаме се в думи в новите хайбуни на Весислава Савова.  Александър Арнаудов    Помияри “Мани се с то‘а помиАр, ма!“ – почти отскачам настрани, […]

Весислава Савова – Времето е спряло

Чакахме се толкова много години, докато съкращавахме живота.  Смисълът му се извисява етаж по етаж и се губим в небето по-червени от падналите есенни листа. Смехът отеква в цвета на очите ни в новите хайбуни на Весислава Савова. Александър Арнаудов  […]

Весислава Савова – Приятели в отвъдното

Бързаме да приключим живота си в чуждите спомени. Зрението и слухът се губят в забрава. Студения вятър преди полунощ е последният звук, който ще чуем.  Така преминаваме в отвъдното с новата публикация на Весислава Славова.  Александър Арнаудов    Рисунки Теун Хокс […]

Весислава Савова – Полунощ

Когато пияните ни души обикалят след полунощ и песовете в гетото мълчат. С невинна радост и мрачно удоволствие започваме фаталното тринадесето издание на рубриката ни за източно писане –  „Източни пиеси“ с най-новите хайбуни на Весислава Савова. Александър Арнаудов   […]

Весислава Савова – Небето

Слънчевите сълзи огряват всеки ден, стичайки се от дървото, обхождат света. Животът е път, на който често се разминаваме с хора, за да срещнем други на кръстопът. Небето отваря очите си в най-новите хайбуни на Весислава Савова в секцията на списание […]