Велислава Кандова – Черен вятър

Не помним цвета на очите и гласа на времето. Умираме в сънищата си и светлината ни бавно угасва в новите стихове на Велислава Кандова.  Александър Арнаудов   ευχαριστία не помниш цвета на очите ми нито гласа нито вкуса на устните […]

Велислава Кандова – Ние сме мъртви

Пеперудите нямат душа, а след тях ние сме мъртви. Пролетта ухае на прах, когато махат мартениците от дрехите и дърветата, но оставят всички некролози по стените на сградите, за да ни напомнят за самите нас. Превръщаме се в петно в […]

Велислава Кандова – Мorituri te salutant!

Мракът ляга до нас и се превръща в съня ни. Спим разделени само когато сме в гроба. Потъваме в тъмнината с новите стихове на Велислава Кандова.  Александър Арнаудов   Солун по залез щъркелите търкулват залеза и заспиват на крак притихнали […]

Велислава Кандова – Лесбос

Бежанците пристигат в Лесбос, Иисус ни показва на кое дърво ще бъде разпънат, а любовта се намира на страница 347 в речника на най-новите стихове на Велислава Кандова – един от най-знаковите и безкомпромисни автори на Нова асоциална поезия. Александър […]

Велислава Кандова – Пукнатини

В пукнатините на зимата майките ни крият уморените си ръце.  Надеждите ни умират спокойно, като последните лъчи на слънцето, в новите стихове на Велислава Кандова.  Александър Арнаудов   * последни лъчи слънцето заспива в потока   * пукнатини майка крие […]

Велислава Кандова – София ден и нощ

Носим се по течението на живота и стигаме дъното с очи. От бетона пълзят хора, докато раждат утрото. Светът гори за нашето щастие в новите стихове на Велислава Кандова. Александър Арнаудов   Рекапитулация Празнично е, с малка ленена торбичка пазарувам […]

Велислава Кандова – Задушница

Гробовете са пълни и се чува единствено вятърът на самотата. Миналото мрази децата, които се отричат от живота в новата публикация на Велислава Кандова.  Александър Арнаудов    * Мръсен маншон се претъркулва през локвите овалян в кръв, сополи и пясък. […]

Велислава Кандова – Викам от дъното

Всичко е любов, докато пълзим по земята и приключи отвъд, и на дъното в новата публикация на един от най-знаковите и ярки автори на електронно списание „Нова асоциална поезия“, повелителката на думите и игрите с тях – Велислава Кандова. Александър […]

Велислава Кандова – Тишината

Затваряме очите си за последно преди изгрева. Успяваме да видим единствено самотата си и брега на морето. Отпускаме се по течението на смъртта и си спомняме живота в новата публикация на Велислава Кандова. Александър Арнаудов    Без теб Единственият път […]

Велислава Кандова – Бурята

Наказанието е самотата, която ни изпива в кръчмата на душата. Водата приижда и дави страха, в който оставяме последния си дъх. Тогава Ной разтваря сърцето си в света и спасява само любовта. Това, което остава от нас, намираме  в стиховете […]