Велислава Кандова – Невинни

Въздишките ни се разминават във времето. Търсим очите си, които засядат в небето. Вратите зад нас се затварят в стиховете на Велислава Кандова.    Александър Арнаудов      Такава трябва да е жената   като вода като вятър като небе […]

Велислава Кандова – Пеликан

Будим се в чуждо съзнание. Слънцето отмести времето от раменете ни. Любовта е пет лунички щастие в текстовете на Велислава Кандова.    Александър Арнаудов   * Днес видях пеликан как плува по Дунава огромен топъл и бял перата му събираха […]

Велислава Кандова – Парк

Потъваме навътре без въздух и небе. Изправени сме на ръба на сърцето си. Очите ни се борят със света в новите текстове на Велислава Кандова.  Александър Арнаудов    Парк цъфнали кестени хиляди потни пчели голи деца унили родители препълнени пейки […]

Велислава Кандова – Минотавърът

Изпускаме вятъра и забравяме пътя към вкъщи. Изяждаме душите си, а след тях ние сме мъртви. Сърцето е лабиринт без изход в новите стихове на Велислава Кандова. Александър Арнаудов   Изпуснали вятъра хвърлям сянка луната зее срещу мен страховита и […]

Велислава Кандова – Вятърът на смъртта

Животът е затвор и вятърът на смъртта поглъща времето. Няма Бог, когато умираме в думите си. Оспорваме своето съществуване в новите стихове на Велислава Кандова.  Александър Арнаудов    Вятърът на смъртта животни скотове озверели без работа носят издути кореми към […]

Велислава Кандова – Черни сандали

Изкачваме стълбата на живота, за да намерим любовта на мястото на Бог, но всяка нощ се връщаме в него и търсим залеза. Тръгваме към светлината с черните си сандали в новите стихове на Велислава Кандова. Александър Арнаудов   Черни сандали […]

Велислава Кандова – Мрак е

Ято черни гарвани разкъсват облаците. Мрак е и времето замлъква. Във вените изтича гласът на спомените в новите стихове на Велислава Кандова.  Александър Арнаудов    Разкъсани облаци ято черни гарвани накацали въз влажен асфалт нервно подскачат очаквайки автобус закъснял на […]

Велислава Кандова – Черен вятър

Не помним цвета на очите и гласа на времето. Умираме в сънищата си и светлината ни бавно угасва в новите стихове на Велислава Кандова.  Александър Арнаудов   ευχαριστία не помниш цвета на очите ми нито гласа нито вкуса на устните […]

Велислава Кандова – Ние сме мъртви

Пеперудите нямат душа, а след тях ние сме мъртви. Пролетта ухае на прах, когато махат мартениците от дрехите и дърветата, но оставят всички некролози по стените на сградите, за да ни напомнят за самите нас. Превръщаме се в петно в […]

Велислава Кандова – Мorituri te salutant!

Мракът ляга до нас и се превръща в съня ни. Спим разделени само когато сме в гроба. Потъваме в тъмнината с новите стихове на Велислава Кандова.  Александър Арнаудов   Солун по залез щъркелите търкулват залеза и заспиват на крак притихнали […]