Ванеса Стефанова – Към безкрая 

  Зачеваме депресията и търсим любовта в мечтите си. Търсим спасение далеч от рамки и непознати погледи. Пренясаме се в безкрая на новите текстове на Ванеса Стефанова.    Александър Арнаудов      твоята усмивка    ще те открадна като картина […]

Ванеса Стефанова – Ксанакс

Тялото ни е последния дом, който покрива смъртта ни. Спираме да дишаме, докато си тръгваме за последно. Сърцето се превръща в гроб в новите стихове на Ванеса Стефанова.  Александър Арнаудов    тялото ти последния ми дом устните са глътка въздух […]

Ванеса Стефанова – Страхът роден в съня ми

Сутрин изпиваме страха роден в съня ни. Търсим себе си в черните сълзи на небето. Преяждаме със смъртта си в новите стихове на Ванеса Стефанова.  Александър Арнаудов    сутрин изпиваш страха роден в съня ми   преяждам паник атака за […]

Ванеса Стефанова – Няма да усетя смъртта 

Няма да усетим смъртта, когато гласовете ни са болест. Научихме труповете си на любов, за да ги заровим и това е поезията, която е сърцето ни – в най-новите стихове на Ванеса Стефанова. Александър Арнаудов   Помогни ми има книги […]

Ванеса Стефанова – Отстъпление

Ние сме приглушена тъга и оставаме чисти в светлината. Сълзите ни са рани, които никой не вижда. Заспиваме в спокойствието на чужди очи в новите стихове на Ванеса Стефанова.  Александър Арнаудов    * всички светли и весели хора са наркомани […]

Ванеса Стефанова – Всичко се срива

Животът бавно ни напуска. Когато последната цигара изгори, разбираме, че пепелта е краят, защото смъртта сме самите ние. Планираме бягство отвъд себе си в най-новите стихове на Ванеса Стефанова.  Александър Арнаудов   * умирам в кожата ти и оставам по […]

Ванеса Стефанова – Още те нямаше 

Няма никой в живота ни и в дома ни. Само цигареният дим притъпява съществуването. Пропускаме смъртта в новата публикация на Ванеса Стефанова.  Александър Арнаудов    още те нямаше  не знаеш че когато бях на дванайсет планирах самоубийство   * ти […]

Ванеса Стефанова – Самоунищожение

В нощта никой няма да съжали самотата ни. Задоволяваме нуждите си, като убиваме представите за други. Светът ни е саморазруха и само смъртта лекува в новите стихове на Ванеса Стефанова.  Александър Арнаудов    семейни нощи клошар търсещ дом наркоманка молеща […]

Ванеса Стефанова – Неизбежното

Животът ни кара да носим всяка своя мъртва мечта на ръце. Опитваме се да задържим устните си заедно след всяка следваща смърт. Остават само белезите по тялото с натрапчива тишина в новите стихове на Ванеса Стефанова. Александър Арнаудов   * […]

Ванеса Стефанова – И тази нощ

Реалността е пепелта на сърцето ни. Изгаряме и пропадаме като цигарен дим. Огънят остава вътре в нас и ни води към края, който ни обича за това, че сме смъртни. Чувствата се прераждат и събират целия свят в очите ни. […]