Детството ни умря недоносено. Тялото е затвор за времето. Пишем с кръв върху камъка на живота в стиховете на Божидарка Божинова. Александър Арнаудов ЕВЕРЕСТ Ти си таванът на моите възможности. Катерих се векове. Писах нова […]
Отплуваме от дъното и лягаме до смъртта. Морето е нашата последна прегръдка. Оставаме без кръв и думи в най-новите стихове на Божидарка Божинова. Александър Арнаудов На дъното на лодката Не съм отплувала нито веднъж с някоя от твоите лодки, […]
Романтизмът на 19 век, лермонтовият демонизъм се опитват мрачно и лирично да обладаят сърцето ни в „Черният лебед“ на Божидарка Божинова. Любовта и мистичната нощ на душата са вечни теми дори след края на Нова асоциална поезия и света. […]
Представяме ви най-новите стихове на Божидарка Божинова, която в настоящата си публикация е с доста по-различно поетично лице, от това което сме свикнали да виждаме и обичаме – лапидарна, взривно концентрирана докрай в себе си и мощно повлияна от източното […]
Любовта е единственото възможно равновесие и само в гравитацията на сърцето всичко си тежи на мястото. Радикално романтична, бягаща презглава от света в себе си, болезнена и своенравна – за нас винаги е удоволствие да приютим поезията на Божидарка Божинова […]
Между Алиса и Мария любовта е сестра на съня – представяме ви пролетния апокалипсис на най-новите стихове на Божидарка Божинова. Чувствена, яростна поезия за бесовете на март и сърцето, което погребваме под снега на живота, но то винаги дори мъртво […]
Между джаза на циганското лято и блуса на несбъднатата есен поезията на Божидарка Божинова танцува като Саломе по острието на бръснача и озъбената луна, защото любовта е за хищници, а в живота се случва само онова, което не ни е […]
Божидарка Божинова е родена в един топъл юнски ден преди близо половин век. Думите я преследват от ранна детска възраст. Първите си поетически опити прави на 11-годишна възраст. Пише, откакто се помни, но дълго време избягва публичността. Бяга от поезията, […]
ТИ СИ ПЪТ Някой ден ще измисля най-точната дума за светлото в теб и мен, за мълчанието по време на буря. Когато разбираш, че мракът е само дълбоко заровено щастие. Някой ден няма да помня как не харесвах сини очи. […]
СГЛОБЯВАМ СИ НЕБЕ Нощта ми липсва. И сглобявам си небе. Зората пада на парчета. Разпукнал нар кърви в окото на небето. Сънувам дръзки облаци и болни чудеса. А ти ще ги четеш на свечеряване. ПРЕЗ ОБЛАК Трудно е да […]