Александър Арнаудов – Black Lives Matter

Светлината изтрива линията на живота, пишем света във вечните бели полета на сърцето, а смъртта е автобиография. Когато септември е тук като Апокалипсисът, който ни живее, денят се затваря в очите и никога няма да е нощ. Black lives matter, […]

Александър Арнаудов – Евангелие на морето

Само дъното чува евангелието на морето, когато сърцето е безтегловност и тишината се превръща в отвъд и памет. Представяме ви последните стихове на редактора и водещ на четенията на Нова асоциална поезия Александър Арнаудов, който наскоро получи първа награда от […]

Александър Арнаудов – Равноденствие

Потъваме в сянката си на брега, който не съществува. Вятърът ни прегръща посмъртно. Разделяме си света и дъното в поезията на Александър Арнаудов.    равноденствие потъвам в сянката си на брега който не съществува и всяка неделя живите изплуват над […]

Александър Арнаудов – Празници

Първият за новото десетилетие февруарски брой на списание „Нова асоциална поезия“ завършва с хайку от редактора на нашето електронно издание – Александър Арнаудов, който след издаването на дебютната си стихосбирка „Дъно в небето“ (ИК „Знаци“) в края на миналата година […]

Александър Арнаудов – Терминал 2

Чуваме тишината на човека в нас и го оставяме да си отиде. Напускаме света през Терминал 2 към отвъд, като тези, които сме и тези, които обичаме. Представяме ви най-новите стихове на редактора на списание „Нова асоциална поезия“ и носител […]

Александър Арнаудов – Оставащо време

Пусто поле. Потъваме в изминалия ден на гледката и в хербария на сърцето ни пониква първото кокиче. Представяме ви хайку от редактора на Нова асоциална поезия – Александър Арнаудов в рубриката за апокалиптично източно писане на нашето електронно издание.   […]

Ива Спиридонова – Когато изгубиш корените си („Дъно в небето“ на Александър Арнаудов)

Дъно в небето Александър Арнаудов Когато изгубиш корените си сред калта на апокалипсиса, можеш да пропаднеш единствено в небето. И да продължиш да обичаш Бог и човека. Именно в тази любов намираш семейство, в което „никой не се ражда“, защото […]

Александър Арнаудов – Свивам и паля изгрева

Цял живот строим дома, в който няма да се родим, но ще умрем – угаснали като слънце, запалили в себе си изгрева. Сега е мъртъв час, но вятърът разлива времето и небето се отваря като рана в най-новите стихове на […]

Александър Арнаудов – Затъмнение

Есенното слънце е пръстов отпечатък в небето след престъпното лято на живота ни. Времето залязва на July morning и се срещаме със себе си като удавници в мъртвото море на света в най-новите хайку на редактора на електронно списание „Нова […]

Александър Арнаудов – Ако можех да се родя

София е пътят към ада, който вечно е в ремонт. Вените са корени, които потъват нагоре в небето с най-новите стихове на редактора и водещ на четенията на Нова асоциална поезия – Александър Арнаудов, с които завършва брой 22 на […]