Смъртта е вреден навик, който забравяме и ангели гнездят в очите ни. Дните изтичат като кръв, докато измиваме светлината от гледката, прегърнали дъното, където самотата не съществува. Представяме ви новите стихове на редактора и водещ на четенията на Нова асоциална […]
Следващият сезон си отива и след него остават само спомени. Сенките обикалят града, докато разделят хората от небето. Събираме последните слънчеви лъчи в новите текстове с източен привкус на Александър Арнаудов. * сакура сянката на дървото разделена от вятъра […]
Смъртта е сигурна, но краят се ражда единствено с нас и времето се разпада като Бог станал човек. Отвъд ни връхлита естественият подбор на сърцето с най-новите стихове на редактора и водещ на четенията на НАСП – Александър Арнаудов, с […]
От празното небе пада мрак в очите, като дъжд, който ни прегръща. Сенките се сливат с изгрева, след края на зимата. Изпускаме нощта като отрова в чашата на сърцето, в новите тристишия с източен привкус на Александър Арнаудов, с които откриваме […]
Във вените на времето, което ще ни надживее, тече топлата кръв на март, но вярата е зима. Вечна като живота и студена като надеждата, търсеща изход отвъд. Няма никой на масата, няма никой в човека, изгревът няма да дойде, защото […]
Любовта е родословното дърво на сърцето ни, което пониква на празните места в небето и расте с вечното ни детство. Когато очите са гравитация, светът е сляп и тежи в ръцете си, светлината още не е написана, още не знаем, […]
Отдавна умряхме, но не беше достатъчно и дойде Апокалипсисът на сърцето. Любовта ни е ангелът, който е смъртта си в най-новите стихове на редактора и водещ на четенията на „Нова асоциална поезия“ Александър Арнаудов. амнезия в семейството ни децата […]
От сушата през зимата и северното сияние, търсим светлината в дните на последния сезон. Времето спира преди да се родим, докато нощното небе търси ръцете ни. Чакаме първия сняг от детството в новите хайку на Александър Арнаудов. * суша […]
Бог отдавна е разказал всичко в нас. Светът е пълен с нашите пространства, чувства, предмети и сенки, а утрото се опитва да ги превърне в домове. Светлината, с която всичко ще свърши, е наоколо в новите стихове на Палми Ранчев. […]
Животът ни е мъртво вълнение – страданието ни хвана за ръка и изчезнахме в небето под краката ни. Декември ще бъде май, защото септември не съществува. Редакторът на списание „Нова асоциална поезия“ – 20-годишният студент по компютърни технологии в Шотландия […]