Чуваме тишината на човека в нас и го оставяме да си отиде. Напускаме света през Терминал 2 към отвъд, като тези, които сме и тези, които обичаме. Представяме ви най-новите стихове на редактора на списание „Нова асоциална поезия“ и носител […]
Пусто поле. Потъваме в изминалия ден на гледката и в хербария на сърцето ни пониква първото кокиче. Представяме ви хайку от редактора на Нова асоциална поезия – Александър Арнаудов в рубриката за апокалиптично източно писане на нашето електронно издание. […]
Дъно в небето Александър Арнаудов Когато изгубиш корените си сред калта на апокалипсиса, можеш да пропаднеш единствено в небето. И да продължиш да обичаш Бог и човека. Именно в тази любов намираш семейство, в което „никой не се ражда“, защото […]
Цял живот строим дома, в който няма да се родим, но ще умрем – угаснали като слънце, запалили в себе си изгрева. Сега е мъртъв час, но вятърът разлива времето и небето се отваря като рана в най-новите стихове на […]
Есенното слънце е пръстов отпечатък в небето след престъпното лято на живота ни. Времето залязва на July morning и се срещаме със себе си като удавници в мъртвото море на света в най-новите хайку на редактора на електронно списание „Нова […]
София е пътят към ада, който вечно е в ремонт. Вените са корени, които потъват нагоре в небето с най-новите стихове на редактора и водещ на четенията на Нова асоциална поезия – Александър Арнаудов, с които завършва брой 22 на […]
Смъртта е вреден навик, който забравяме и ангели гнездят в очите ни. Дните изтичат като кръв, докато измиваме светлината от гледката, прегърнали дъното, където самотата не съществува. Представяме ви новите стихове на редактора и водещ на четенията на Нова асоциална […]
Следващият сезон си отива и след него остават само спомени. Сенките обикалят града, докато разделят хората от небето. Събираме последните слънчеви лъчи в новите текстове с източен привкус на Александър Арнаудов. * сакура сянката на дървото разделена от вятъра […]
Смъртта е сигурна, но краят се ражда единствено с нас и времето се разпада като Бог станал човек. Отвъд ни връхлита естественият подбор на сърцето с най-новите стихове на редактора и водещ на четенията на НАСП – Александър Арнаудов, с […]
От празното небе пада мрак в очите, като дъжд, който ни прегръща. Сенките се сливат с изгрева, след края на зимата. Изпускаме нощта като отрова в чашата на сърцето, в новите тристишия с източен привкус на Александър Арнаудов, с които откриваме […]