В доминиращата корпоративна бизнес култура на незабавна печалба се подменя, изоставя и премахва всичко, което не е пряко свързано с краткосрочната полза и бързото обогатяване. 

Чрез успешното насаждане и разгръщане в България на същата корпоративна култура на алчността, заедно с деградацията на цели сектори от човешкото познание, тези разрушаващи всичко пред себе си капиталово-комисарски практики дълбоко засягат и литературата. 

Като православна и древновековна цивилизация, ние имаме своите духовни търсения, за които би трябвало да се погрижат и истинските поети, не само мениджърите и маркетиновите специалисти. Вместо това срещнахме пустотата на тежката комерсиализация, изрекламирване и опазаряване на посредствени писатели, които се водят и успешните автори.

Заради трагичната корпоративно-издателска пиар lifestyle посока към пълно превръщане на изкуството в пазарски продукт и рекламна стока – ние поставяме писането на поетични текстове под въпрос, даже и на отрицание; и нашия бунт срещу успешната им литература е стихийна форма на съпротива срещу търговизацията на поезията като прах за пране и подмяната на духовното усилие с пазарно загробване на душите чрез добри печалбарски практики. 

Нашите български успешни автори 
пишат заради печалба на пари 
ние пишем
за да не ги печелим.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021