Човечеството унищожава себе си. Надеждата отдавна е умряла последна. Но последните ще станат първи в прозата на Ангел Николов.

Спасителите няма да дойдат

Земята гори. Пожарните са излишни. Хората са кибритените клечки, по които пламъците пълзят към червените главички. Всеки следващ миг могат да пламнат. Милиарди мигновени пламъчета, които ще осветят небето оттук до самият му край. Впили погледи в разрастващият се пожар хората са безмълвни каменни статуи. Разтопяващ се Стоунхендж, пламтящи тела, изпаряващи се тела, срастващи се с умиращото тяло на Земята. Няма битка. Нито стонове. Слънцето изглежда като огромно огледало, в което се отразява най-чудовищният звяр в цялата Вселена - ЧОВЕКЪТ.   

Животинският и растителният свят са съвършени. Всичко е премерено, непроменимо.. Тези два свята биха просъществували без нас, хората, докато планетата заема своето място в безкрайния космос. Ние сме нейните враговете! Черната душа на човека не само е запалила смъртоносния огън на затоплянето и промяната на климата, но и е изтъкала с черни нишки злокобната свастика на смъртта. Земята е клада, човекът – запалителната смес. 

Светът на човека е светът на унищожението. Цялата му дейност е насочена към собственото му съществуване. Планетата се експлоатира безмилостно. Екологията е пречка за използването на планетата като дойна крава, която е изоставена без храна, без обгрижване, без защитава. Полезните само за човека подземни богатства се изтръгват заедно с артериите и вените на кръвоносната система на планетата. Пощадата не съществува. Човешкият егоизъм се превръща в отрова, която бавно унищожава човешката раса. Душата на човека е изтръгвана с корените на Вечността. Без Вечност няма Бъдеще!

Природата е само утвърждаваща се. Тя е Началото. Възможно е, поне в рамките на съществуването на човешката раса, да няма край. Но в съвместното съществуване на човека тя е жертва. Човекът е нейният враг. Самовлюбеното човечество не осъзнава, че убивайки нея, унищожава и себе си. Войните могат да имат край, пандемиите ще се появяват и ще изчезват, но затоплянето и промяната на климата не могат да бъдат преодолени без усилията на човека. Но вече са превърнати в оръжие. Най-страшното оръжие, срещу което няма средства. Щетите не могат да бъдат преодолени. Жигосването на планетата е сторено. Знакът на смъртта е превърнат в огромен, безпаметен кръст, върху който е разпъната планетата. Човекът още не знае, че е мъртъв! 

Хронологията на смъртта. Броенето продължава. Започнало е шестото измиране. Никой вече не се интересува от флората и фауната. Изчезват животински и растителни видове. Изчезва и загриженият човек! Той дори не знае, че унищожиш ли един вид, от растителността, изчезва най-малко един вид от животинския свят. Аритметика, която човекът не е усвоил.

За съжаление технологиите са безмозъчни. След всяко ново откритие моралът на човека се стопява. Той, новата чума, продължава да руши. Замърсяването вече е непреодолимо. Затоплянето – самостоятелен, независим процес. Водата, най-живото същество в природата след животните и растенията, изчезва. Апокалипсисът наближава. Но човекът се гордее с правото си да унищожава. Той е Господарят! А господарите не се свенят, те, коленичили пред бога на парите, са истинските виновници.   

Той, човекът, винаги се е осланял на митове и легенди, на безплодни надежди, взирал се е в небето и се е надявал то да изпрати спасители, да свърши мръсната работа, да го превърне в още по-силен, но и по-зъл. Но небето е мъдро. Той, презиращ всичко освен себе си, разтопяващ планетата, презиращ тези, които се борят за спасяването й. Но същият този човек трябва да знае, че само той, виновният, може да я спаси. 

Небето мълчи. Не гледайте към него. Не се надявайте нито на Бог, нито на ангелите, дори не се надявайте на дяволите. Вече на всеки разумен човек, който разбира, че човечеството само унищожава себе си и своята планета, знае:

  Не, спасителите няма да дойдат!      

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023