РЕЦЕПТА

Водата съхрани, от дъх неистов, насъбрана във тромпетите;
смеси я, сетне с детски и със старчески сълзи; и във сърцето,
влей я – на стара, плюшена играчка – ничия – с тънка игла;
та нека да тя оживее, и вземе своята топла мъгла – да издишва –

влажна и лепкава; що мъти плоския – на огледалото – простор,
на човешка душа, тежко ухае – дето едва се въздига, и все нагоре,
та като дъжд се излива, накрай – топъл, горчив, самоотровен.

Емилиян Иванов

ИСТОРИЯ С ОХЛЮВИ

.. аз произхождам от Нова Сàрмизегетýза, но не и моите родители; те са родом от едно малко село в равнината – на север от Търново, което се нарича с. Отклонение. Водили са ме там два – три пъти – като малък, и то все в сезона на прогредиентната, необратима пролет, която щом е оросена с достатъчно благ дъжд и още по-благ сняг, преди това; е толкова щедра на градински охлюви, че онези, които обичат и се вдъхновяват от охлюви, тук могат да живеят [по това време на годината], само в дълбок, непреходен екстаз...

...и ето ме мен, по-малък от утрешното утро, по-наивен и невинен от всичките му зори и вечерници – по-вчерашен, отколкото е днешното – днешно; и не много насран, при това – голямо момче съм, все пак; застанал, съвършено сам, но не и самотен, насред разцъфтялото, рожденото, самото то, единственото – Лоното на охлювите!..  – във репеите, в храсталака зад стената на старото читалище в с. Отклонение – милиарди охлюви, всичките с едно и също обобщено изражение, и мисъл неизменна, застинала зад него: като на недоверчивото, но стилизирано, опростено лице, върху което лесно можем да прочетем, единствено: „Произход. Превъзходство. Възход.”

Защото охлювите, там и тогава, както и всякога, също тъй, бяха не просто хиляди; те просто бяха наистина много – несравнимо повече, отколкото някой би могъл, някога да види наведнъж, не само някъде, а и навсякъде другаде... И тогава, в светлината на оная Божия Премъдрост, точно която чествахме в този топъл и дъждовен ден на дълбоката пролет; тогава аз прозрях, че охлювите, всички охлюви по света – дори до Австралия и стара майка Южна Арктика – всички произхождат, идат и пътуват – вечно, понякога – към всички светове, и невъзможните, дори – от с. Отклонение, тъй като тях, именно, най-много ги има точно там.

ПС: Има, в подкрепа на това мое убеждение, предание, че където и да идете по световете, щом вземете да поръсите индикатора, циферблата на компаса с прах от черупката на какъв да е охлюв, то стрелката му, обезателно ще покаже посоката към с. Отклонение, Великотърновско.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020