Странно е чувството, когато се обърнеш назад - в миналото и видиш, че единствените жени, които някога си обичал, това са куртизанките, че си имал до себе си дори в най-трудни моменти куртизанки, а останалите жени - са те предавали...

Слави Томов

*
Научих цената на парите, когато за първи път преспах с куртизанка. Да съм бил на 15 или 16. Останалото могат да го допишат Henry Miller, Guy Goffete или Philip Roth, но аз искам да разкажа моята си история. Все още Магдалина владее сънищата ми, онази Магдалина при която нахълтах леко потен, притеснен и уплашен с футболна топка под ръка, а Votraine ( прости ми Балзак) или Арман Моряка ме чакаше отвън: пушеше, избиваше го на смях, жените му бяха ясни - тепърва се сблъсквах с тях. Разказвам тази история от един шикозен бар до кейовете, отдавна съм прехвърлил Христовата възраст, пия мартини, бялата ми риза е перфектно изгладена, мирише на Dior, и на всеки пръст по ръцете си съм си татуирал индигови букви на JEAN GENET. Мога да си позволя, която поискам vip куртизанка, мога да пия шампанско в чугунена вана цяла вечер, мога да чета Juan Carlos Onetti, да пътувам, да се връщам, да се влюбваме или да се застоявам, да изграждам несвършващите изречения на Maurice Blanchot. Животът ми ме научи, че трябва да носиш по себе си белезите на лоши аркади, за да узрееш в мъжките си присъствия сред жените. Malcolm Lowry ме научи да пия рано habanero с тоник. Милър в Black spring ми показа онази 14- та улица и всички бандити из нея...

*
Да разкажа ли как четях този eлегантен безбожник и декадент Geza Csath под някакво халкионско небе над Nizza или Генуа, където Nietzsche е писал Also sprach Zaratustra в някакъв ступор преливащ от отчаяние, който ме караше безпричинно да захвърля всичко след себе си и да се смеся в онзи пагански ритуал до морето чиято еротика би могъл да опише само Bataille

Или за любовта между Rilke и Balladine Klossowska; за задигнатите перли от богати жени, които увивах след това като броеници и серпентини по глезените на някоя красива блудница наречена Immaculata, изтощени и потни; смалени и греховни в своята извратена страст, когато дори потискахме оргазмите си, защото можеха да ни отнемат и тази градина пълна с карамелизирани ябълки

Когато в епилозите на нашите падения сричахме някакви молитви и поглеждахме към Huysmans, който величаеше нечистия с ювелирни изречения, които миришеха на силни афродизиаци, opium, билки за santeria и магически думи от Baffomet

Протрити и жалки, но все още много млади, из тихите етажи на някой мотел за бърза любов, из шумните магистрали за бавни ласки пред някой воайор като Vaughan, когато след дивашките ни актове, пушехме или се къпехме във вани пълни с метафизична вода от Магдала, а жените увиваха косите си с шалове на смирението и се стопяваха през нивите потънали в лятната мараня към някаква Галилея

*
След Коледните празници отново тупвам в моя 14-ти район, за който пише Miller и го посвещава от любов на Anais Nin
Между блатата и морето, където Ал Капоне и Наполеон са измислени
По горните етажи на баровете, където Джулия и Йоанна се допитваха до звездобройци и гледачки, а в крайните маси дремехме ние - шерпите на богатите, пиехме евтина бира боси и дори не забелязвахме духа на онзи beat брамин Herbert Hunke
Изчистваше ни соленият вятър от малагата на спомените linda; светът току-що бе създаден за мен и нямаше още неонови разпятия, пред които да изричам погрешни молитви, унизен от любовни аркади
Идваха красиви момичета - някои се задържаха и танцуваха - потъваха из вермелиновите дюни и след тях вятърът търкаляше сухи тръни по асфалта
Можех да пия по цял ден Бонита; можех по цял ден да слушам историите на пияни моряци или да зяпам в ступор портретът на Lowry, пред който Рамирес бе сложил 2 бутилки с habanero
В онези празни следобеди, когато плюехме в прахта отегчени с момчетата; плюехме - залагахме на боксови мачове и след актовете с красиви бамбини пикаехме "тънко" заради инфекциите
Господи, дори прилични обувки нямах, нито подходящи и прилични сака, само да вляза в eclesia catholica да се стопля и да послушам ангелските хорове и gospels заредени с думите за края на света и покаянието
Този мой свят до сините кейове, когато Стела ми се усмихна насреща въпреки, че имаше момче с нея. Онази Стела, чиито хиацинтови очи още сънувам, онази бандитска и сополива шайка, която взе да се ебава с нея и се наложи да им извадя автоматичния си нож; онази Стела, която със слюнка почистваше сцепената ми устна и в знак на благодарност ми купи мокасини и вратовръзка на Armani
Така я карах около Италианския квартал;
дори на срещите с момичета ходех гол до кръста, защото яката на ризата ми бе силно протрита; и нека Бог пази винаги Арман Моряка, който ми подари моряшка фланелка даде ми едно малко състояние, за да купя ванилов сладолед на момичето и да я закарам на откритите барове из плажа. Дори не бях чел Conrad Хесусе, нито London
Но винаги печелех плюшени играчки с една пневматична пушка и обирах най-много точки из боксовите круши из лунапарка до плажа
Пиех бирата направо от шишето и когато си получех заплатата се изгубвах по цели нощи по блудни жени, а в утрините показвах на момичета от провинцията как да хващат вълните

*
Обсебен съм от 'Crash' на James Ballard. За него автомобилните катастрофи може да са връх в post modern-ата естетика, но за мен са боксовите аркади и силните удари: рудиментарно-латентни елипси, които хидратират подсъзнанието ни, покрито с черния креп на някакъв условен морал, и ако се опитам да говоря за онези малки недоизказани изречения като малки и скверни олтари между мен и Ивет ще е нужно или да продължа техните тласъци или да ги накарам да замълчат още в своето си зачатие, там - около ветровитите юлски надолнища близо до кейовете, пълни със shrine-та на забранената любов.

*
Животът ми е низ от красиви куртизанки, в които съм се влюбвал. Чувството прилича на безкрайни рубинени броеници, чиито топчета прехвърлям в спомените си. Така срещнах Кармен. Красивата Кармен, за която само Jean Genet би могъл да пише, а Афродита да ѝ сресва косата и да ѝ бъде прислужница. Кармен. Разбрах за Кармен от един моряк. Квартирата ѝ се намирала около кейовете, приемала късно вечер, аз четях тогава Rilke и играех из баровете на канадска. Кармен. 7 пъти сънувах Кармен. 13 пъти си представих как я имам и 22 пъти как я крада от pimp-овете ѝ. Кармен. Кармен брюнетката. С очи в цвят на Ливански кедър. Заради нея се събуждах посред нощ потен и неспокоен, взимаше 300 за половин час. Намерих един ден пари, пих из баровете. Накрая я посетих. Кармен ми отваря вратата. Казвам ѝ: Кармен, но ти си руса. Не си брюнетка. И тя се смее: Но аз не съм Кармен, Кармен е заета в момента. Аз съм Рокси. Аз не ти ли харесвам? Отсичам. Отвръщам, че си чакам моята Кармен. Изпращат ме с гняв. При куртизанките също има ревност. Отивам в един бар. Пия бира. Втора бира. Връщам се. Пак Кармен търся. Но аз съм Кармен. Кармен, но не от моите представи. Отказвам ѝ. Кармен се засяга. За грозна ли съм я бил намирал? Какво ѝ имало? Нещо не било ли наред. Разочарован ли съм се бил чувствал? Или съм нямал очи за красотата ѝ. Казвам ѝ: Виж, Кармен, в последния момент се отказах. Не си мой тип. Кой бил моят тип? И аз без да му мисля, отвръщам Рокси. Рокси ли? Ами Рокси била заета в момента. Трябвало да почакам. И така. Зачаках аз в друг бар. Зачаках Рокси да ми обърне внимание. Около проклетите кейове близо до морето, там - където жените се преобразяват без да усетиш, има нещо ангелско в тях и когато им платиш, започват да ти говорят за старостта, за да те прецакат с времето...

*
Днес се обаждам аз на Ивет. Много красива жена е Ивет. Има зелени очи, косата ѝ е платинено руса и за половин час с клиент взима 150 кинта. Обадих ѝ се аз. Не работела. Празници били. Какъв християнин съм бил, че не съм си стоял вкъщи, ами пак по жени съм тръгнал. Извинявам ѝ се. Принцеса небесна я наричам. Питам я: Абе, Ивет, ти въобще помниш ли ме от толкова клиенти? И Ивет се засмива и отвръща: Ама как да не те помня бе синеочко? Белите ти ризи, ирисите, тирантите ти, силните ти афтършейвове. Онзи, който си доплащаше да ме целува по устата. Господи, като чух това, от срам ми идваше да потъна. Значи за мекушав мъж ме е взела. Но не се отказвам. Слушай Ивет, направи само за мен изключение тази вечер. Сам съм. На 3 бири - съм. Не ми се гледат повече боксови мачове. Не ми се ходи и по барове. Мълчи. След малко. Хубаво, но за малко. Купувам аз бутилка шампанско, купувам букет с жасмини. Сресвам се пред огледалото в една тоалетна. Все пак при жена отивам, няма значение, че е куртизанка. Звъня ѝ на вратата. Вътре мирише на домашни сладки, свещи запалила, вино пие, и с една прозирна роба се разкарва из стаята. Подавам ѝ аз цветята. Сядам. Ивет ми налива вино. Мразя виното, но щом красивата Ивет ми го дава - пия го. И тъй минават минутите. И изведнъж ѝ казвам: Ивет, ако си сложа ръката на коляното ти колко ще ми струва? Тя се хили. И аз пак: Ивет, знам че днес не работиш, ама направи само за мен малко изключение да те обладая. Пак се засмива Ивет. Повтарям ѝ: ЩЕ СИ ПЛАТЯ ВСИЧКО. Нищо не ми отговаря. Влиза и излиза. Вечеря приготвя. Вечеря с истински салфетки, нож и вилица. Сервира ми ги. И сяда срещу мен. Сяда и наздраве ми казва. Наздраве, моя Ивет. Бъдни вечер било. И защо непрестанно съм я зяпал в деколтето. Извиних ѝ се аз. Покаях се. На 7- Мата чаша с вино ѝ предложих да се омъжи за мен. На 10- Тата чаша взех да ѝ показвам боксьорски удари. Обещавах ѝ бели яхти. Обещавах ѝ Португалия. Обещавах ѝ открити автомобили. И накрая пиян се намерих легнал. Легнал и безпомощен. И Ивет започна да ме завива. И както ме завиваше взе че се шмугна до мен под завивките. Аз скочих. Изтрезнях. Викам ѝ: Ивет, аз 2000 бона нямам да ти дам за цяла вечер. И тя пак се смее. Смее се. И ми вика: Честито Рождество синеочко. Не трябваше аз да ти давам да ме целуваш по устата. От там тръгва любовта. И ме прегърна...

*
Помня тази среднощна ὄντολογία заразена с гняв, дързост и метафизични метанои

Помня просеките на Broch за някакво безсмъртие, за което Virgil строшен отвътре споменавал в сините пневми на някакво ултрамаринено море чието несъзнавано все още търси собствения си "аз"

Малките голготи помня на Strindberg; онези широки проспекти между Hamburg и Петербург, които ми носеха болезнени мечти да вляза в криминалния свят в Toledo или да търгувам нелегално с azulejos в Лисабон

Моите големи провали помня из малките квартири, където платени жени ме даряваха с вечен покой; в заника на някакво преследващо ме слънце около яхтеното пристанище в чиито петролени петна намирах собствените си пробойни

В южните епилози, където Господ едва достигаше; на верандата, когато слушах докато заспя соло винилите на Michael Gira, в някакъв следобеден отрязък, който миришеше на силния ми афтършейв на Dior и лоши аркади, които се опитвах да лекувам със song for the sun

*
В тази снежно красива вечер, няма нищо по-хубаво, човек да си купи 10 кутийки с бира, да погледа малко боксови мачове и да си поръча vip куртизанка, която взима за час 200 кинта звонк...

*
Снощи си сложих красивите кожени обувки на Hugo Boss, зализах косата си назад, сложих си брилянтин. После афтършейв на Dior, масивният ми сребърен ланец на дясната ръка- скъпият ми механичен часовник на Casio на лявата. Естествено - облякох и бяла риза на ZARA. После си сложих балтона. И в джоба на балтона сборната книга на Нова асоциална поезия. Пих една бира, във втори бар - четох нещата вътре и на 5-тата бира пих едно martini за свеж вкус в устата. Излязох накрая и тръгнах около доковете. Скимна ми, да се срещна с Ирма. Ирма е куртизанка с лек полски акцент и трябва предварително час да си запазиш при нея. Запазих си час. Но тя за половин час взима 150-звонк ( кеш). Помня аз как влязох при тази небесна блудница, която ме дари с любов. Помня как пръстите на ръцете ми ровеха в косата ѝ. Как реших да ѝ поръчам нещо по куриер. Помня и как накрая ме нарече жребецо. Днес обаче, се събуждам в ателието ми и книгата я няма. Няма я. Забравил съм я при Ирма. Нека да ви чете целия ъндърграунд свят - нека Ирма види нашите любовни лъжи и предателства

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020