Започваме днешните публикации в априлския десети брой на списание „Нова асоциална поезия“ с един обещаващ прозаичен хорър дебют. Александър Парушев е завършил основното си образование в 33-а езикова гимназия. Следва икономика в Нов български университет, след което придобива и магистърска степен по "Международни отношения". Интересува се от книги и филми на ужасите. Почитател е на поезията на Александър Иванов, тъй като според него, последният успява да опише мрака само с няколко думи. Активно спортува. ЧудовищетоОтивах към поредния сигнал за проблеми с електричеството и разбира се - бях на смяна точно след силна буря. Все още ръмеше и капките удряха по зеления ми дъждобран. Вечерните светлини се отразяваха в мокрите улици и тротоари. Нямаше почти никакви хора, а из дворовете на къщите клони, листа и боклуци се бяха преплели в шарен мокър пъзел. Стигнах адреса, като го видях написан на пощенската кутия Дърт стрийт 12. Преминах през разкаляната алея, погледнах през прозореца и видях двама души да седят на масата, най-вероятно вечеряха. Имаха ток, но сигналът бе, че са налице прекъсвания някъде оттук и позвъних на вратата, за да си свърша работата. Ах, тази работа, нощни смени и малко пари, но за сам човек, обичащ нощта, си беше добре. Позвъних на звънеца и след малко чух гласа на господина:- Кой е?- Добър вечер от Електри Сити съм, идвам да проверя прекъсвания на тока в този район.- При нас токът не е спирал, а и може ли да се легитимирате?- Да, но оттук минават част от засегнат кабел и може да имате проблеми по-късно. Показвам ви моята карта за идентификация.Господинът отвори вратата леко и погледна картата. Да, ок заповядайте, длъжен бях да поверя, всякакви откачалки обикалят.-Мерси, трябва да ида до мазето.-Мазето ли.. . Ааами не е много удобно сега, малко е мръсно долу, ние не го ползваме.-Няма проблем виждал съм, какви ли не помещения, но кабелите минават оттам.-Ок, тогава, това е вратата за мазето. Скъпа от Ел компанията са тук, ще ги заведа в мазето.-Добре, скъпи. Чу се приятен женски глас.Господинът отвори вратата на мазето, светна крушка точно над стълбите и слезе бавно. С чантата с инструменти в една ръка тръгнах след него. Лъхна ме топла, влажна, лепкава миризма на застояло. Помещението беше голямо, но затрупано с боклуци. Между различни стари легла, мебели, чували с пръст, кашони беше оставен малък коридор към таблото, където бе сравнително по-широко. Господинът се отклони надясно и светна още една крушка, която едва мъждеше и ми показа таблото с кабелите. Съблякох дъждобрана и го хвърлих върху купчина вехти обърнати с краката нагоре столове. От хвърлянето един стол падна и събори няколко метални кутии, от които се разнесе страшен шум. Господинът се хвърли и се опита набързо да подреди.-Извинявайте, не исках да разбърквам-Няма проблем, сега ще ги вдигна. Действайте с кабелите. Леле порязах се. Ще се кача до горе за лепенка. Вие си работете.-Съжалявам! Да, започвам веднага.Точно отворих таблото, когато чух шум откъм стълбите. Шумът беше нещо странно между скимтене и дращене по бетонния под. Рекох си ако са плъхове, направо си тръгвам. Мразя плъхове и животните като цяло. Обърнах се и отидох до там, като видях още един ключ за лампа. Щракнах го и тя освети малко помещение отляво на стълбите. Усетих миризма - на някакво животно и като че на стара храна. И тогава го видях, вързано, ръмжащо и втренчено в мен с червени злобни очи - дете. Облечено в смешен пуловер без ръкави. Главата му приличаше на човешка, но от рошавата коса не можех да видя добре. Стоеше на четири крака и се спускаше към мен, като само веригата около врата го спираше. Отскочих назад. Веригата беше почти нова, защото хвърляше отблясъци на старата светлина. Беше закачена с карабинер за монтирана метална кука на стената. Светлината от крушката на ниският таван, падаше над него, но отново слаба само загатваше чертите на тази уродлива фигура. Защо държаха това същество вързано и кой беше той? По ъглите на ниското помещение имаше разхвърляни парцали и мръсни плюшени детски играчки. От ръмженето различих няколко думи, които звучаха зловещо отчетливо: “Ти ще умреш, веднага щом той ме освободи”.От стълбите чух гласа на господина и погледнах нагоре. Той стоеше пред отворената врата и фигурата му се очертаваше чисто черна на фона на светлината зад гърба му. В ръката му проблесна нещо дълго. Разбрал за моето откритие най-вероятно беше взел голям кухненски нож. Бързо се изправих и се втурнах към таблото и моята чанта с инструменти.-Виждам, че сте се запознали с нашия син.-Очите му бяха станали червени, а гласът му дебел и дрезгав.-Той е много добър и послушен. Особено, ако се е нахранил. Той обича месо. Сурово човешко месо. Добре, че дойдохте. Омръзна ми да нося скитници от крайните квартали. Сега ще хапне добре.Вече бях отворил кутията и бях извадил теслата, с която отваряхме капаци.-Махай се от мен. Само ме пусни да си тръгна - простенах аз.-Не се съпротивлявай! Мога аз да го направя или той. Но при него болката ще е жестока. Обича да къса плът.Вместо с теслата инстинктивно хвърлих един от обърнатите столове. Опита да се предпази като сви ръце пред главата си и нещо падна от ръката му. Веднага хвърлих и една тежка кутия с боя, която го удари точно над веждата. Дали потече кръв или боята се разля не разбрах, но на слабата светлина, лепкава течност обагри лицето му.Бързо се хвърлих и го ударих с моето оръжие по главата. Острието на теслата се заби някъде около слепоочието. Извадих го и този път с тъпата част продължих да удрям, докато човекът падна на земята. Дишах тежко и гледах втренчено, без да мога да мръдна. Светлината за миг премигна и това ме отрезви. Събрах сили и тръгнах към стълбите, като ритнах нещо на пода, приличащо на никелиран дълъг фенер. Съществото се мяташе и ръмжеше, диво, злокобно. Мисля, че дори го чух да отронва думи на заплахи в яростта си. Отново се доближих до стълбите и вдигнах глава нагоре към вратата. Там тъмна черна женска фигура ме чакаше и издаваше ридаещи звуци.-Къде е съпругът ми, какво направи с него?Фигурата сега ми се стори с непропорционални размери - едри ръце и къси набити крака. Направих немислимото и изгасих двете лампи долу, при мен. Сега светеше само над средата на стълбището. Скрих се точно до трупа на човека и стиснах здраво теслата. Зачаках тя да се появи. Светна лампата при съществото и започна да му говори умалително като на дете. То се умилкваше и радваше. Говориха си, как ще ме изядат. Тръгна към мен, но когато се опита да светне и втората лампа, нанесох отчаян удар към ръката й. Тя изстена и се сви. На земята падна нещо дървено и тежко, най вероятно малка бухалка, с която убиваха скитниците. Следващият ми удар беше в гърба й. Теслата я прониза и отвори тежка дълбока рана. Стори ми се, че дори стана по-лесно от първия път. Продължих с още няколко удара, за да съм сигурен, че няма да стане. Бутнах я на земята и изтичах по стълбите. Тръшнах вратата и се облегнах на нея, за да си взема въздух. Първата ми мисъл беше да бягам навън и да не обръщам поглед, но събрах сили и реших да направя отново немислимото...да се върна долу. Отидох до кухнята ,отворих няколко шкафа и го намерих. Някаква силно запалима почистваща течност. Знаех, какво трябва да направя. Слязох долу и полях, колко мога, до съществото. Хвърлих тубата зад него. То се мяташе с все сила, дращеше се, ръмжеше, а очите му ме гледаха с нестихваща злоба, готови да ме изпепелят. Но аз щях да го направя преди него. Чувах всякакви заплахи, че ще бъда разкъсан и изяден. Гласът беше нисък, като от друго измерение. Скъсах от стената лист, който приличаше на календар. Запалих го и докато гори, видях, че това са различни тренировки за кучета. Какво са причинили на това дете. Огънят тръгна веднага и бързо обхвана чудовището.Втурнах се навън и тичах, накъдето ми видят очите…Откъс от полицейски доклад от 31.09.1999г. (денят на бурята). “....Открити са два обгорели трупа на мъж и жена в мазето. Прободните рани и деформацията на черепа, доказват, че са убити преди палежа. Къщата е запалена умишлено, като е открита запалителна течност. Семейство Гуудуил са видни членове на обществото, архитекти по професия, с три деца, които не са били в къщата по това време. Съседите споделят, че са харесвани от всички и нямат врагове. Винаги са помагали на хора в нужда и често са се събирали в техния дом. Мъртво е намерено и кучето на семейството, което връзвали в мазето, когато има буря, тъй като се страхува от гръмотевици”Съобщение от психиатрична болница “Сен Мартен” по градското радио:“Издирва се пациент с шизофрения и прояви на Антисоциално разстройство на личността, избягал от болницата на 31.09.1999г по време на бурята. Последно е забелязан със зелен дъждобран и кутия за инструменти, откраднати от електротехника, дошъл в болницата. Пациентът е изключително опасен. Моля веднага позвънете на властите, ако имате информация”. Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април, 2018