Летният здрач затваря времето. Слънцето догаря в черупки на рапани. Търсим мастиленото небе в текстовете на Зорница Харизанова.

Александър Арнаудов

 

*
първи обици
парят дупките
на ушите ми

 

*
Джулай морнинг
клошар ме буди с класическа музика
в 5 сутринта

 

*
летен здрач
само аз и щурците
край изоставеното бунгало

 

*
плажна любов
флиртуваме
със слънчеви зайчета

 

*
морска сирена
банският й с мотив
на рибени люспи

(Картини с думи и багри, бр.3/2019)

 

*
гердан
от дребни охлювчета
обича ме, не ме обича…

(хонкадори по хайга на Радка Миндова)

 

*
августовска вечер
слънцето догаря
в пепелник от рапан

 

*
летен здрач
прилепче прекроява
мастиленото небе

 

*
морски курорт
събужда ме аромат
на Арда качак

 

*
крайбрежен бар
пенсионери с бански 
на екзотични цветя

(Картини с думи и багри, бр.3/2019)

 

*
хладно утро
мачта на платноход
раздвижва мъглата

 

*
„Пеперуда”
зад хълма проблясват
далечни светкавици

 

*
молебен за дъжд
едри капки
върху напуканата земя

 

*
Илинден
рибният курбан свършва
преди края на празника

 

*
лагерен огън
последната история
с недовършен край

 

*
скитници между звездите –
разхождаме се
из нощното небе

 

*
среднощен влак
луната догонва
отражението си

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020