Самотници вдигат наздравица в края на гробищата. Часовникът на крематориума отмерва вечността. Душите са безсмъртни в Архангеловата задушница на Зорница Харизанова.

Александър Арнаудов

*
Архангелова задушница
самотници вдигат наздравица
в края на гробищната алея

*
заупокойна литургия
часовникът на крематориума
отмерва вечността

*
офицерско гробище
пресъхнали момини сълзи
върху гранитните плочи

*
военен мемориал
есенни пеперуди напомнят
че душите са безсмъртни...

*
Мъжка задушница
старица храни с жито
настървените гълъби

*
възпоменание
не спират сълзите ми
под клоните на плачещата върба

*
свещичка в шепите ми
татко възкръсва
за миг

*
старо гробище
малчуган пресмята
възрастта на починалите

*
надгробни кръстове
гущерчета шумолят
в сухите листа

*
заупокойна служба
олюлявам се под тежестта
на спомените

*
масленки и ореховки
дядовците ми се усмихват
от вечните си портрети

*
безлюдна алея
каменен ангел докосва
раменете ми

*
опело
взирам се в полета
на излитащите птици

*
траурно шалче
вдовица привързва тъгата си
върху сухо дърво

*
мемориален парк
слана попарва листата
на последните рози

*
еврейско гробище
звездата на Давид
поругана със свастика

*
порцеланови портрети
всички очи
вперени в мен

*
гробищна алея
катеричка позира
върху изсъхнал клон

*
Ще възкръснат ли мъртвите?
вятърът гаси свещите
под разпятието на Христос...

*
първи капки дъжд
допивам чашата с вино
на гроба на дядо

*
руини от стара черква
моля се
под открито небе

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022