Счупихме ставите на блока. Срутихме неприветливото своевремие, докато извръщаме поглед. Небето слиза в крачките на Йоана Стоянова.

Александър Арнаудов

*
Жената със синя рокля от отсрещния блок всяка вечер изтърсва от прозореца си
шарени кърпи
найлонови торбички
бели чаршафи
потници
одеяла.
С едно и също отработено танцово движение
наляво-надясно наляво надясно
лек тръс в средата
задържане
трескаво наляво-надясно.

Присъствам в ежедневния ѝ ритуал на разклащане на ненужния прах от нужното пак и пак над главите на негледащите подрежда, сресва розовите жилки на залеза и безпокойството си. Днес за първи път засякохме поглед

и спря

танцът увисна на забравения си скелет
булевардът нахлу безцеремонно
счупи ставите на блока
срутихме се в неприветливо своевремие
извърнахме поглед.

нямаме здрави стени
в този дом
стискаме оглозганите ангели
за хълбоците
спотайваме пресни загуби
кашкави портали браним
и за какво

*
това небе е слязло
сцепва се на две
това небе е слязло
това небе е вертикално
някой да го спре

предопределима съм

от всеки вихър
боклуджийски камион
ожадняване

праволинея
точно по план
укротявам природата

всяка дума която изричам
е фалшива
всеки интерес -
жажда за одобрение

предначертахме се накриво

олтарът е и
маса за хранене

играем на пода
на асоциации със смъртта
в червен ленен панталон

докато тя ни съживи

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022