Йоана Стоянова е родена през 1992 г. в Горна Оряховица. Завършила е културология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи в сдружение "Фабрика за идеи" и често се губи в пролуките между идеите и действието. Има значителен опит като преводачка и редакторка от английски. Нейни публикации с поезия присъстват в Литературен вестник, Подслон: Списание за литература и изкуство, Литературен клуб, сп. Manu propia, сп. Кръстопът и в испаноезичното сп. Валейхо & Co.

тръгнах си

частите ми се разпиляха
да те оплакват поотделно
аз съм опулената жалейка
забита на дърво 
в междублокова
детска
площадка

безбог

всъщност съм писменост
на облизано от нищото яйце
където и да се изпиша
е непоходящо
оукуърд е
като чуждица
като рак по време на 
ковид

*
реставрираме телата
по заглъхнали трептения и
очаквания за несбъднати апокалипсиси

оголили врат като сиви кутренца

отлагали сме се толкова дълго
че вече се нямаме
какво добро начало

*
наплисквам лицето си с пясък
ровя с пръст
под еректиралия купол
на всички неизказани не

с кърмата на залеза
се връщам в погледа си

*
подножието на мускула
вододелното дишане
има движение към друга реалност
подгъвите ти подлъгват
към вафлени ждрела
ароматите са новородени
без скачен наратив

всичко нужно 
е на река разстояние
зашита 
под докосването

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021