Ясен Маринов е бакалавър по класичека филология и магистър по антична литература и класически езици. Обича да чете всякакви литературни жанрове и понякога дори опитва да изрази мислите си чрез някои от тях. За свое (от време на време появяващо се) съжаление, така и не е преодолял младешкото си влечение към поезията.

квантова физика на самотата

бездомникът живее на улицата
в центъра на големия град,
леглото му е на едно от най-оживените места.

всеки ден те са толкова много:
той е сред тях и те са там,
но всъщност ги няма,

защото сега са тук, но след малко ще си тръгнат
и повече няма да се върнат,

а той ще остане на същото място, забравен.

човекът с най-неподвижния дом,
закован на все същата постелка
върху същия асфалт,
пътува най-много:

сред човешките животи.

пътят попива жадно погледа ми.

изливам в него лицата на минувачите,
отпечатани в слепите ми очи,
и тайните прения всеизгарящи.

той търси да разчете мислите ми,
да ме опознае, да долови ритъма на сърцето ми,
да ми покаже видения и образи,
картини неземни, родени от земята,
прострени
и погребани в нея.

изгубвам се неусетно,
но краката ми ме довеждат
до нощния пристан

и пътят продължава да върви 
     жадно
под уморените ми нозе.

Инфлация

военни действия се водят
цените се покачват
животът се обезценява
казват, че имало глобално затопляне
и температурите се повишавали
ледовете се топели
и животът бавно си отивал от планетата
но студено е сега и всичко замръзва
никой вече не се разхожда
пусто и самотно е зиме
(а може би е лято, кой знае вече...
в такива времена живеем – сезоните се смесват)
безчувствена и студена
войната бушува
навън
и вътре
самотно е
и студено е
и по-студено става
а топлината е скъпа
скъпа и все по-скъпа
не можеш да си я позволиш
не е за всеки този лукс

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024