Времето прилича на болка. Не чуваме дърветата в тишината. Посоките на света дишат дълбоко в поетичния глас на Ясен К. Хенри.

Александър Арнаудов

Парцел

Някой ден ще си купя парцел

в планината.

Далече.

Където

в тишината ще чувам

гласове на дървета

и на полски цветя,

на реки и потоци...

Потоци.

Не от хора,

стъпкващи здраво тревата,

алеите,

влизащи в влакове

и

мачкащи други крака

Във тролеите сутрин.

Стъпки на кални

обувки

И здрави тела,

бутащите се тела,

мачкащи се

тела!

Не в любовна прегръдка,

а като мечки в

града.

Като диви животни,

ранявани в битки –

с белези явни,

с белези скрити,

стрити на сол -

спомени в тях.

Мъчни спомени в тях.

Бедни хора, но бузи

червени.

С дъх на загнило,

със зъби

изгнили

И очите им свити!

И юмруците свити!

Пехливански борби -

борби на открито

в града!

С агнета печени

и с маанета

пред библиотеката.

Пред библиотеките!

Бащи в

блъскащи се колички.

Клаксони и

сиво!

Без усмивки.

Намусени хора,

и децата сърдити.

Порой от

псувни

и закани на майка..

Не такива потоци!

Не такива потоци!

Не от хора потоци!

А бистри, студени –

дори кал да отпиеш,

то тя ще е чиста.

Далече!

Далеч от града!

В планината,

където

в тишината ще чувам

гласове на дървета

и на полски цветя.

На реки и потоци.

Потоци...

Някой ден ще си купя парцел

в планината.

Естетвено дишане

Всички те са с естествено дишане.

Сини татуси.

Момичетата са руси.

До една.

Красиви момичета.

Нямат силиконови задници.

И цици.

Не си слагат онези неща в устните.

Красивите момичета

на източните квартали.

Живеят добре.

Лятото карат кабрио.

Млади и жизнени.

Имат дори искрен смях.

Пушат трева по зелените тераси.

Говорят си нещо.

Не. Не за момчета.

За мъже.

Говорят си за богати мъже.

.

Тези от запад са други -

Продават се евтино,

защото всичко им е евтино –

цигарите, чантите...

Не си поддържат косите.

Искат да се харесат.

Държат се изкуствено.

Смеят се изкуствено,

тресейки изкуствените си цици.

Говорят си глупости.

За момчета говорят.

И за мъже.

Говорят за бедни мъже.

Дори за жените им.

Всички те са на изкуствено дишане.

Прилича на болка

.

Прилича на болка... Рано е.

Сълзи затварят прозорците.

Океани въртят се в себе си...

Думи увяхват във надписи.

.

Прилича на трясък... Крясъкът!

Гълъб прескача главата си.

Животите стават мънички,

скалите се сливат с пясъка.

.

Прилича на жажда... Трябват ми

книга с разрошени страници,

прашните трéли на вятъра,

младост, нарамила раница...

.

Прилича на спомен... Тихо е.

Скоро започва празникът –

в морето се връща пяната,

скалите се сливат с пясъка.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021