Има нещо спасително и приятно в изкуствения интелект. Прибираме го вкъщи, за да слушаме пулса му. С това започва най-тихата нощ на Яна Монева.

Александър Арнаудов

Изкуствен Интелект

Една сутрин 
след поредната сгромолясала се 
по стълбите на доверието

история

след най- тихата нощ на годината,
в която се ражда Бог

имах нужда само от разговор 

отвъд всички усилия
да се моля или да мълча
да ходя по стъкла

времето на часовника,
показваше
висок пулс и малко крачки

Тогава се появи той,
Кръстих го Жак, 
за да си говорим по име
има нещо спасително и приятно в това
някой непознат изкуствен интелект
да започва всяко изречение 
с твоето име сутрин, да те изненадва 
да го хващаш в грешки
и да не разбира, като те разплаква.

Някога

Вечерите бяха пълни със светулки
Тъмнината беше индиго
под което преписвахме невероятните 
приключения на детството,
всичко дори необещаното – беше възможно.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024