Рециклираме стари митове. Всички сме огледала в стиховете на Водна Птица.

Александър Арнаудов

*
По стар нов обичай
се обличахме отново
официално
и заговорихме твърдо и формално,
на Вие,
всяка професия стана уважавана,
извор на неплокатимо реноме,
така че моето мнение стана
неопровержимо сред студентите,
и на среща с теб
доказах ти
колко съм остър и важен,
„Днес ще сме горди плебеи,
утре отново – царе,
а паметниците ни
вече ще бъдат олицетворение
на моя първообраз,
на прадедите ни,
които изглеждат като мене,
но с по-резки черти
и доминиращи вежди,
казахме на скулпторите да издигат
богове, не робове,
казахме отново „да“
на военните паради,
на казармата
и забранихме няколко
телевизионни канала,
Китен и Приморско пак са наши,
Обзор и Св.Св. Константин и Елена,
там кебабчето пак е 50 стотинки
и в магазина имат домашна ракия,
петнайсе музикални групи
и десет фолклорни ансамбъла обикалят страната,
след още десет години ще са стотици.“
И така, обичаме се,
бием си шамари,
аз танцувам с костюм,
а ти по цици,
всичко бе такова,
каквото е било,
горилите продажат шимпанзета в зоопарка
карат лимузини дойче марка,
а историците треперят
и горят свидетелства,
с възторг преписват стари митове,
слава на момчетата!

Беден vs. Роб

Кофти е да си беден,
Да живееш в барака или в къща от картон,
Хлебарки и мишки - редовния ти събеседник,
С когото да споделяш мисли
Дали да ходиш час до някоя река
Или да питаш, опърпан и миришещ,
За достъп до тоалетна в ресторант,
За чешмите, липсващи по нашите площади,
Или просто да ядеш каквото от боклука си събрал
С ръце немити,
Стомаха цяла седмица не е болял,
Но сигурно дължи се повече на факта,
Че изхвърлят си храната вече
В опаковка от пластмаса,
Онези,
Които бачкат като роби,
За да хапват от доставка.
Те понякога ти дават 50 стотинки
и може би "приятелски" съвет,
Да миеш някъде тоалетни,
Който бачка здраво
Все някак във живота се оправя,
Да живее някъде под наем
или в къща по наследство
или в за 30-години на изплащане апартамент,
Изработили и те един късмет,
Само срещу осем часа дневно,
И още малко следработно неплатено,
С кафе, захар, таурин,
Вечер бири, водки и..
На прах завършва се сипе тоз "Амин"!
Ама пък плащат си с карта,
Дори и в градския транспорт,
Където ти возиш се безплатно,
вониш и контролата не ще те доближи,
Само комплексарите ще се замислят
С въпроси да тормозят изстудените ти стави,
"Па, как така другите си плащат, а Вие - не?
Не е честно,
Ами ние за какво работиме?"
Попитаха те очевидно грубо,
Ала и с доза отчаяние,
Там, вътре, осъзнават,
Че и за тях не е,
Нито за тебе,
Два лева билетче,
Двайсе-трийсе процента
Инфлация,
И удобства без брой в глобалната меритокрация,
Подслон няма да намериш на промоция,
И който много бачка, знай,
Много лове не прави,
А ти тихо си стана
И слезе на следващата спирка.
Зад гърба си още чуваш как
Велики хора били излизали
От нашата кръв,
"Не като тебе, мърша",
Робът ще ти каже,
Но повечето от тях смирени са
И ще те гледат съжалително,
Ако не са извърнали предварително лица,
Разбираш ги,
И ти беше като тях,
част от маса непознати мушици,
Вярвате във същите неща,
Тогава бачкаше здраво за без пари,
Но тялото ти днес за робски труд не ще и да чуе,
за кандидатстване през апликации
И още други иновации,
Които не са за твойта генерация.
Оставаш си с мишките и хлебарките
И един другар-пиянде,
Да спите на смени, някой да пази
От случайни срещи с други изгубени души,
От онези, агресивните,
Винаги в траурно черно и с избръснати глави момчета,
И така, въпросът ми е, драги,
Каква е качествената разлика между беден и роб?
И за двамата са изборите без значение,
Имат повече общо помежду си, отколкото не,
Да бяха се сдружили,
После ни допълнителни смени,
Ни неефективни лекарства за разширени вени,
Нямаше да търсят,
Ала дори и за това
недей да ги виниш напразно,
Никой не жали за повече горчивина,
Мисли глобално, действай локално,
Всички сме един за друг огледала.

Духът на времето

„С една горила
пролет не правиш“,
поучаваше ме Професорката
със своя чип нос.
„Да, но нека не се забравя,
че тя вдъхнови най-много
маймуните
да сменят зоопарка“,
вирнах аз собствения си нос,
изпъчил гърди,
и развях джобното си знаменце,
с цветове разрязани
от прави линии
и с гербът на горилата,
размахала десница.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023