Казвам се Владимир Иванов. На 24 години съм, завършил съм политология в СУ „Свети Климент Охридски“. Към момента се занимавам с финанси. Роден съм през 1997 г. в град Враца, средното си образование съм завършил в СУ „Отец Паисий“. Още като ученик открих страстта си – поезията. Започнах да пиша по малко и само за себе си, в училище така и не открих среда за развитие, чувствах се неразбран от връстниците си. Няколко пъти съм участвал в литературни четения, но все още не съм публикуван никъде – дали заради неувереност във възможностите си, или заради липса на общност, която да ми даде опора и съмишленици. Смятам, че „Нова асоциална поезия“ е именно това, което винаги съм търсил. Стихотворенията, които съм изпратил, са част от последните ми творби, написани през изминалото лято.

сънят на совите

ръката ми потъва в хралупата
ръката ти изплува под кожата
смъртта търси пролуки
само совите ще ни открият в тъмното

цветя

събираме мислите си
по девствените поляни
на собственото си безумие
търгуваме с тях
и после се разтапяме по ъглите

*
белезите са нещо нормално
нотите са нещо изпято

амфибия

очите ми търсят пролуките
вещите гният в здрача
когато гущерите чуят гласа ми
вече ще е твърде късно

море

по кръстовищата
търся изгубените миди
които открихме
миналото лято
в бездните
на нищо незначещи
въздишки

продавачи на килими

заглаждам косъма на съзнанието си
(и днес няма да се вечеря)
облизвам напуканите ти устни
и те завивам с остатъци
от предишни животи

калейдоскоп

цветовете на вените ти
се всмукват
във филтрите на неудоволствието
животът е
постоянно зачеване
на противоположности

губя се
в изкристализиралите му оргазми

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022