“Издигане” от Виктор Иванов, с редактор Васил Прасков, излиза през 2019 г. Издателството зад този поетичен дебют е “Библиотека България”. Текстовете са поставени в три раздела: НЕВИДИМИТЕ ЕТАЖИ, ДРЕСКОД – СРЯЗАНИ ВЕНИ и НА ЮГ ОТ СЕБЕ СИ.

Още първият стих ни въвежда в света на вечно будния, в инсомнията, за която е спорно дали е причина за или следствие от лудостта. Основни тук са вечните теми за смъртта, смисъла, упадъка и любовта, като само Бог живее по редовете, изписан с главна буква.

Самоубийството дебне между кориците и от върха на стиховете скача ту възлюбената, ту светът, ту самият разказвач, което насажда тревожност у читателя. Прокрадва се усещане за обреченост и за неизбежността високото рано или късно да призове всекиго. И всеки ще трябва да избере дали да спре до издигането или да скочи.

Свеж полъх е любовният мотив, който деликатно тушира фатализма. Оставя впечатление за предопределена принадлежност, загатва силуета на сродната душа.

Повечето стихове са кратки, езикът е прост и естествен, без поза, а цялата книга – изключително хомогенна. Естетиката на автора може би няма да се хареса на всеки, но бликащият от нея мрак ме привлече и прочетох книгата на един дъх.

Чела ли съм по-добри поетични книги? Да. Но в “Издигане” има нещо специално. Тук липсват въпроси. Вървиш през тъмен коридор. Авторът вижда. Авторът казва. И неусетно му се доверяваш.

***

Бог

живот след смъртта
няма

има
само любов

***

издигане

тишината на ръцете ти
е толкова лека
и истинска –

напуска сърцето
за да полети

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024