Подминаваме бабите с тежки торби и страдаме за публичното унижение на Виолета Златарева.

Александър Арнаудов

Игрите на срама

Прибирах се след тежък ден,
подминах свита баба,
понесла няколко торби.
Едва куцукаше и мъмреше
краката си, предали служба.
Подминах я, но си остана в мен,
парлива мисъл, че тогава
съм бързала. И закъде ли бързала,
че нямах време да направя друго.

Дали е стигнала?
Дали са издържали
ръцете, дръжките, очите ѝ?
Все пак съм вдигнала
от кривите ѝ тротоари
срамът. И ще го нося винаги.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024