Приспиваме страховете си със сърца обърнати към морето. Ставаме жестоки към себе си, когато светлината угасне. Навлизаме в тъмнината на Виолета Кунева.

Александър Арнаудов

МОЛЯ, ПАЗЕТЕ ТИШИНА

Не бързам да се сражавам
със страховете си.
Приспивам ги и чакам
да порасна по-голяма от тях.

Но какво сънуват?
И защо спят толкова спокойно?

ФАР НА ХОРИЗОНТА

ще станем ли по-жестоки към себе си
когато с навлизането в тъмнината
заобикалящото изгуби власт над нас
и само ние ще си бъдем господари

дали да погледна отблизо
твоето пълно с непознати думи и белези ядро
което с узряването на смелостта ми
свети все по-ярко
и вече няма шанс да се спася
като го изгубя от поглед

*
с хората от къщата на ръба на скалата
си даваме знаци без дори да знаем
вечер излизаме на терасите
пием едно и също евтино вино
те сядат на голямата маса
с лица обърнати към морето
със сърца обърнати към морето
което ние не можем да видим от ниското
понякога чуваме далечните им гласове
и знаем със сигурност че водата все още е там отвъд
затова също говорим на своя непознат за тях език
и те разбират

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024