Виолета Кунева е родена и живее в гр. София. Завършила е немско езиково училище и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Занимава се с право. През 2018 г. нейни стихотворения получават първа и трета награда в Националните конкурси за поезия „Биньо Иванов“ и „Добромир Тонев“. Има публикации в издания за литература и антологии.

КУЧЕТО МИ АД ОСТАРЯВА

не се давай Ад моля те
за кого ще бързам да се прибера
току-виж съм поискала да стигна далече
върни се да спиш на възглавницата ми
вместо пред вратата
спомни си – вече закуси днес
при този старчески апетит
месото ми ще свърши твърде бързо
и защо ме гледаш гузно
знаеш че няма да избягам 

стегни се Ад
не искам да свиквам с друго куче
да бъда търпелива докато порасне
да гризе стаите и времето ми
да го уча на моя език 

и как по дяволите бих го кръстила

*
влизаш в мен като в музей
разглеждаш експонатите
под блестящи стъкла
докосваш с бели ръкавици онова
което е позволено да се докосва
пазиш тишина
преструваш се че не виждаш надписите:

смей се и викай
разбий витрините
прегърни статуите
разбъркай чупливите ръкописи
с чисто голи ръце

БИТКА СЪС СНЕГА

вече го няма бара
където дори в най-големия студ
оставяхме последните си пари 
за ледени коктейли 
само заради дребното удоволствие
да покажем среден пръст на зимата

после капитулирахме 
с достойнството на разсипници
без никакви притежания
освен прочетени книги и топлината на една ръка

какво ще правим сега без това съучастие
без любимата ни маса до вратата
разбира се ще влезем в съседния бар
ще мърморим че водката е долнопробна
а музиката не става за нищо
ще чакаме пролетта

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023