Ураганът се врязва вътре в нас. Разтваряме стълбове от огън в търсене на Бог. Запълваме празното пространство със стихиите на Виолета Бончева.

Александър Арнаудов

*
Все по навътре в мен се врязва
шума от урагана –
изгризва първо гребените на вълните,
от свода заваляват пясъци
и се разтваря мощното му гърло,
в което падат подкосени палми,
хора
и мостове,
изтичат стълбове от огън...

Опипом търся Бог около себе си.

*
Преминеш ли венеца на града
е океанът –
заоблен, като „О”,
панически красив –
подвижно отражение на времето,
окото на циклоп от пръст,
което рови в теб,
изплисква те от тягостната кожа
на неравното ти дишане,
запълва празното пространство до ръката ти
със мокри гранки сол.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022