Грапавият бряг е обязден от разтревожени тюлени. Краят на света започва с поезията на Виолета Бончева.

Александър Арнаудов

ПОТОЦИТЕ ОТ СВЕТЛИНА,
потънали навътре в глетчерите,
потапят гривите си в океана,
разплитат плитките си с цвят на залез
и белите кристали потъмняват.
И своя образ, сътворен от пламък,
не може слънцето да види отразен
като преди в леда изчезващ,
обязден от тюлени разтревожени.
А грапавият бряг изхвърля към безкрая
на хората изплашени риданията,
дима от свещите угаснали
молитвите и болките безгласни
и вятърна фуния ги засмуква и ги разпилява
във въздуха и по земята…

и няма някой, който да не чувства
как приближава
краят на „нещата“…

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023