Дяволът в нас крие мощните си крила. Чуваме песента на славея в гърлото му с думите на Виолета Бончева.

Александър Арнаудов

ДЯВОЛЪТ В НЕГО беше възпитан
да бъде себе си, само в краен случай.
Иначе, показваше мощни крила,
от цветни пера,
а от гърлото му се чуваше песента на славея,
който веднъж погълна
и който превърна
в безнадежден каторжник
в гръкляна си на чудовище.
Чакаше милостиня на опашката
за светό причастие.
Наоколо се виеха върбови пръчки –
резедави и осветени,
купища от цветя благословени,
надеждите за добро 
венци окачваха по дърветата.
Все тъй и до днес
неизмеримият контур
на човешкото зло 
и падение
умело прикрива мерките си
и неудобните мнения.
Нафората дъха наблизо,
ближният е вече приготвил риза
и само на мен ми липсва още малко кураж,
за да повярвам,
че ще въздаде по заслуги
Благословен Бог Наш…

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023