Вин Чеширков (р. 2001) е бакалавър по германистика. Учи, работи и живее в град София. Иска му се и да пише там.

***
къде би
прибрал нозете си след бой 
стожерът на тишината 
и не просто би видял, а би избирал 
пак и пак да бъде покровителстван 
стига вестите да стигнат 
до приятелски уши 
а ако не - да са прибрани, втъкнати  
да лежат една връз друга в ситост
доволни в пълнотата на пространството 
населили са всеки край 
и има мрак достатъчен, за да останат 

предговорене

каквито оправдания са дали смисъл 
хващат за гърлото, стискат, 
намират мярката си
да е достатъчно да мине толкова 
названието да бъде получено 
(дори езиците да посинеят
след като намерят обещанията за
недостойна единица)
отмират тъмните им силуети
заставени в средата на полето
осъдени са: няма да издишат
и вдигат се нагоре изпарени 
погубени са с тях жита и бурени

най-сетне дъждът

твърде бързо дошъл е 
колкото и да сме питали 
никога не е навреме
за сетните мигове, 
в които пагубно пада за други брои
колко отдавна колко далеч, 
обслужва степените на смут
виси знакът стоп омекнал 
от форсмажорното тяло дъждовно
отмит от множеството преминавания 
без зачитане
току-що начертаните линии 
ги грози опасност -
когато дойде ще бъдете заличени.
ще дойде, но как?
така внезапно без предизвестие 
били са затворени далновидните устни 
на отлива 
цяло лято коритото зее 
поглъща сушата мълчи 
бие тревожни камбани 
в тлеещия воден конник
отеква и това празно сърце. 
устоите на реката 
се отпускат змийски
избистрят се проливните зъби
отвъд прелелия окоп
кой ковчег ще ни избави 
когато 
„се раззинаха всички извори на голямата
бездна, и окната небесни се отвориха“
накрая, почти твърде късно 
този път някой се спира, някой чете
драсва чертата
и казва, Потопе,
до тук 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024