В новите източни пиеси на Весислава Савова слънцето и дъждът разтварят хоризонта от морето до планината в порой от лъчи, макове и боровинки.

от морето до планината

сенрю от Весислава Савова

утро над морето
в небето се реят чайки
и дронове

крача 
по релсите
макове

слънце
налягали по плажа
сламени чадъри

все направо
зад оградата обрасли
римски терми

лек бриз
ту нагоре ту надолу
въдиците

открит басейн
гмуркат се гларуси
и от двата вида

затаявам дъх
същинска джунгла
в морската градина

сухо лято
все по-търсено
планинското бягане

смях сълзи болка
за първи път тичам
ултрамаратон

планински преход
устните ни посинели
от боровинки

порой
не това исках казвайки
да ни върви по вода

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024