Светът е облечен в мрак. Тялото е обстоятелствено пояснение. Страхът е садистична наслада в поезията на Весислава Савова.

Александър Арнаудов

(кифла)

медицинска сестра ми се кара
защо не съм дала лекарствата
на майка ми оперирана от тумор
на главния мозък
простете ваше бяло величество
права сте аз съм „кифла нещастна“
която прави дисекция
само на думите
а някак не може да намести
обстоятелственото пояснение
и само размахва маникюра
на средните си пръсти
стиска до посиняване
начервените си устни
за да не блеснат избелените зъби
през които се процежда евфемизъм
на сръбска псувня
а-ха да проговоря
когато под русите кичури проблясва светкавица
това тяло вързаното на леглото
... е мама

(време за молитва)

когато хрътките от ада
бяха започнали да пускат нокти
да оголват зъби
да ръмжат игриво
лицето ми изписа йероглифи
за страх
за болка
за отчаяние
молех се
молих ви да се молите
садистична наслада изкриви
пръстите вдигнати за прекръстване
тишината напука огледалото
нямаше как да чуя свирката
повикала хрътките обратно
останаха вонята от лигите им
и изкривените пръсти
кога е време
... за молитва?

(светът на рибарите)

рибарите облечени във мрак
рибарите загърбили града и суетата
рибарите не спят
ловят във тъмните води луна
звезди и две-три риби
а мрежите са тънки
и не побират малкия им свят
рибарите не спят
и не говорят
а пътят им пред тях блести
но не и лунната пътека
отдавна техните русалки
варят ракия на брега
и чакат тях не някой друг
семейното огнище да разпали

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021