Надничаме в очите си. Чудовищата крият лицата си. Намираме останките на времето в стиховете на Весислава Савова.

Александър Арнаудов

*
пристъпвам леко по пода
покрит с венецианска мозайка
тънки са токчетата
глезените крехки
надничам в очите
скрити зад домино
блясъкът им
омеквам в ръцете му
дъхът му пари устните ми
полъх от отворения прозорец
повдига роклята ми
балът свърши
още танцувам
крехки са глезените
токчетата – счупени

*
когато чудовищата
си купиха маски
каква врява
каква суета
ще кажеш
полунощ
от тиквата
изпълзяват мишки
сиренето отдавна мухляса
продава се скъпо
каква врвяа
каква суета
кажи го
никой не чува

*
беше време
какво безвремие
две напред
и нито една назад
наточени брадви
варварски хубаво
ядем с ръце
устните залепнали
очите поглъщат
останки от времето
какво безвремие  


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023