Мрачният ритъм на залеза ни заслепява. Зениците се събират в отраженията. Съзерцаваме необясними знаци с Весислава Савова.

Александър Арнаудов

(без)цветно 

розов залез
по-мрачен от всякога
очилата 
ЗА но всъщност
ПРОТИВ слънце

(бяло-черно)
потропва в ритъма
на глуповата мелодия
опашката на бялата ми котка
в зелената зеница виждам
черен котарак...
беше мой
или пък аз – негова
някога:
една сутрин телцето му сгушено в мен
просто беше изстинало
сега:
топличките лапи 
на бялата котка
на която съм
която съм
съм ли?!

(пожелаване)

носи се едва доловим аромат
ванилия и... чили
необясними знаци
в кухните на приятелки:
ангелче от ванилова захар
сърчица по заливката на мусаката
която не успяха да забранят
не се храня след 16 часа
дори бих казала че постя
ако не палех по някоя цигара
и не съзерцавах до пожелаване
...чуждото
без да притежавам
без да се привързвам

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022