Страх се излива от дупките в небето. Панелният ад се издига над нощта ни. Весислава Савова пише за свръхестесвения студ, пробиващ тишината на поезията.

„Здравей, Панелни сине”

Не, не цитирам някой класик. Това е графит в близост до блока, в който живея. Авторът се подписва с „Глюкоза“. Така се живее – с въглехидрати, нитрати и безброй псувни в нашите панелки. Докато се взират в „кемтрейлс“ по небето, някои не забелязват как са паднали в калта и им става все по-горещо. Разбира се, това са учени хора и знаят много добре, че жегата е от глобалното затопляне, а то – от тея „отрови, с които ни пръскат все-ки-бо-жи-ден!“ Те много добре знаят също така, че в детството са викали до припадък „Самолет, №5“ по съвсем други следи от самолети. Ако се опитате да им обясните научно, ще ви се подиграят на промитите мозъци и ще ви попитат на кой бустер сте. Панелни деца, закъсахме го!

тиха нощ
добре че спряхме 
парното

На небето дупка!

Озонова-мозонова, както и да я наречете, дупка е. За едни, възможност за полет, за други – път към ада. Как така ад в небето ли? Вие сериали не гледате ли?! Не, не турски сапунки, а от онези, свръхестествените. Адът не е това, за което си говореха бабите ни, докато ние ги подслушвахме, скрити под масата. Адът е студен, можеш да пукнеш от студ, ако преди това не си свършил тази работа, а кулите му опират току в небето. Те са пробили дупката. 

страх –
единствената причина 
да държа ръката ти

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023