Бягаме по лунна пътека. Спъваме се в разпилените безсъния на Весела Методиева - Еси.

Александър Арнаудов

*
Бягам по лунна пътека.
Спъват ме разпилени безсъния.
В твоя космос
Звездите не се усмихват.
Затова ти подарявам
Слънцето

*
Не помня слънчеви усмивки.
Не знам къде е изгревът.
Отвлечена от Ахерон,
аз даже не сънувам светли сънища

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022