Тъжните дни преливат, когато оставаме сами със себе си. Сутрин врагът ни гледа в огледалото. Тъгата се наставяна в дома ни и живота губи скоростта си в есента на Венелин Бараков.

Александър Арндаудов

поезия

в тъжните дни,
монотонни,
преливащи
един в друг –
когато оставам сам със себе си –

пиша

враг

сутрин ме гледа
в огледалото
и се усмихва

есен

стъпките на лятото постепенно заглъхват
ритъмът на живот губи скоростта си
денят става къс и умислен
комините на къщите плюят дим и сажди –

една тъга
се настанява
у дома
и не иска да си отива

Нещо се случи –

На М.

смъртта не всява вече страх
краят не е плашещ
съществуването не предизвиква ужас

нещо се случи –

мечтите се превръщат в реалност
реалността – в смисъл
смисълът – в щастие

нещо се случи –

влюбих се
в теб

*
тя седеше на пейка
в парка
подръпваше нервно
цигара
наблюдаваше кой влиза
кой излиза от там

той седеше на другата
пейка
очите им се
срещат –
за пръв и последен
път

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021