Листата на живота увяхват. Няма място за отстъпление, когато се изправим срещу болката. Отдалечаваме се от нашето съществуване в есента на Венелин Бараков.

Александър Арнаудов

Няма място за отстъпление

Колко болка
може да понесе
човекът –

достатъчно

Есен

Листата на живота
капят
едно по
едно

залез

сърцето
трепва –
да нямаш думи след
това –
нищо да не
казваш

любов

ти се отдалечаваш
аз се отдалечавам –

ще се срещнем
по средата

дилема

която се опитвам да
реша
сутрин се будя от шума на
врабците
тревата в градината е поникнала с още няколко
сантиметра
кълвачът чука върху едно дърво в
гората
ехото на съня ми отвръща с
шепот
не си важен
ти
не си толкова
важен

Будители

Отиват си
един по един
И няма кой
да ги замести

обич

тя е всичко
което ни свързва –

не се страхувай
да я показваш

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021