Казвам се Велизара Ценова на 17 години съм, от град Мездра. Пиша стихотворения и участвам в множество литературни конкурси. На 10-годишна възраст спечелих второ място на руският фестивал „Пусть всегда будет солнце” в раздел поезия, благодарение на което открих любовта си към същата.

На Вълева 

Тръгна си. 
По онзи красивия небесен път. 
Аз останах на гнилото, 
да оправям щетите след заминаването. 
Светът продължи, 
ала без мен. 
Аз останах в гадния юли, 
чакайки да се върнеш. 
Идвай си от време на време. 
Нека лампата да гръмне, 
ти само ела. 
Нека нощта ни ужасява, 
ти само ела. 
Няма те, 
а аз пак те виждам. 
В мигащия стъклен ангел и принтерът, 
който не спира да шуми нощем. 
Ела ми на гости в съня и ще идем пак в нашия си кабинет. Без камери. 
Аз и ти, 
ти и аз. 
Ще говорим пак за баници и за неслучили се любови. Този път е мой ред, 
ще те изненадам, 
обещавам. 
Ще сме в онзи кабинет по руски, 
в който ще се връщаме, 
защото сме забравили прозореца. 
Сега няма кой да забравя прозореца. 
В онзи кабинет по руски, 
който впрочем, 
за мен остава - кабинетът по френски.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024